Тоя нощен скитник беше Македонски

( Х глава от повестта Немили-недраги )

Преразказ с елементи на разсъждение

В повестта Немили-недраги един от най-драматичните и вълнуващи епизоди е преминаването на Македонски през Дунава и срещата му с Васил Левски. Изпълнявайки рискованата мисия, хъшът се проява като смел, съобразителен, отговорен и жертвоготовен герой. Той на дело доказва пламенната си любов към родината.

Нощта, в която пратеникът на браилските хъшове поема пътя към Русчук, е мрачна и ледовита. Вятърът свири зловещо над заснежените голи пространства. Малките дървени колиби, които се мержелеят на турския бряг, приличат на гробове сред снежната пустош.Чрез ярки изразителни епитети - гърдите на реката са вкаменени и безчувствени, бушуващите под ледената покривка талази са черни, шумящи, сърдити; чрез оригинални сравнения- водните талази са оприличени на буйните вълнения на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице, Вазов внушава трагично предчувствие за дебнеща опасност.

Студената февруарска нощ и суровата природа не са в състояние да , широка около три разкрача широка около три разкрача, широка около три разкрача попречат на хъша да изпълни поетото поръчение. Той предпазливо върви по замръзналата река, опипвайки леда с тоягата си, изпълнен с решителност и хладнокръвие. Като черна сянка, приличаща на привидение се придвижва над тайнствено смълчаната бездна. И няма нищо по-страшно и по-зловещо според автора. Устремил поглед напред, Македонски върви направо, без да избира път. Въпреки ледовитата нощ, Вратът и гърдите му са облени с пот. Неравният път и зловещият вятър го уморяват ужасно, но не го разколебават. Той спира малко, за да си почине, и пак тръгва равномерно и бодро, защото, е поел отговорност пред другарите си. Трябва да докаже и на тях, а и на себе си, че когато удари часът на делото, хъшът-мъченик се превръща в хъш-герой.

Изведнъж пред него се изпречва черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача, която се простира по дължината на реката. Македонски се спира слисан пред това неочаквано препятствие страшна пропаст, в която глухо бучи водата. Нощният скитник остава няколко минути стъписан пред шумящата вода, но бързо намира решение воден сякаш от някакво вдъхновение, бързо се отправя към влашкия бряг. Изкачва се на брега и приближава една пуста дъсчена колиба. Хваща една стърчаща дъска и започва да я дърпа с всички сили. Разбуден от силния шум, от колибата излиза един влах. Той се опитва да спре Македонски, но разбира, че няма да успее и започва да вика за помощ.

Срещата с влаха е един от най-драматичните моменти по пътя на Македонски. Най-напред той по човешки се обръща към влаха, наричайки го побратиме, предлага му пари, уговаря го да си влезе в колибата, но напразно упоритият влах не отстъпва. Тогава, обладан от решителност, побеснял от безумното съпротивление на влаха, Македонски извършва убийство нежелано, но необходимо. Не бихме могли да обвиним хъша в извършване на престъпление, защото мотивите му са продиктувани от висша цел. Той е убеден в значимостта на своята мисия, а е подтикван и от желанието да оправдае доверието на другарите си.

Мисълта да изпълни дадената дума, а така и своя патриотичен дълг му дава сили да премине благополучно по импровизирания мост, който едва се крепи на краищата на леда. В този напрегнат момент Македонски, който от години не се е кръстил, вдига неволно ръка и се прекръства.Заради успеха на мисията, а не толкова от грижа за самия себе си, хъшът моли за божествена закрила.