Христо Фотев

Тоя дъжд е със тяло на мьж...

Тоя дъжд е със тяло на мъж

и със воля на мъж -

тоя дъжд

е внезапния дъжд на Април.

Аз мълчах. Той дойде изведнъж,

своя облак докрай разрушил.

Падна той върху тъмната пръст.

Аз извиках от страх, но без глас.

Той изправи без глас своя ръст

до звездата, наречена - Марс.

И уверен, прерасен и цял

той понесе със царствен замах

своя светъл живот от кристал,

и от въздух -

от шепот

и смях.

Той се блъска във тъмната пръст,

но в жестоката негова страст

е заключен лъчистият ръст

на дълбоко засетия клас.

Той обгръща - и влиза жесток

на дърветата в тъмния свят,

там, където заспалия плод

е без мирис, без образ, без цвят.

И преследва, на всичко готов,

своя ритъм априлския дъжд

със дъждовната своя любов

на работник,

строител

и мъж.

Той живей - възхитително-лош

и жестоко-добър... Той е гол.

И изпълва той тъмната нощ

със живот - и щастлив алкохол.

Без да мисли за смърт, той живей.

Той се радва нашир и надлъж.

Той ликува докрай - и се смей.

И умира в нощта изведнъж.