ТОПОСИ НА СТРАШНОТО В ДИАБОЛИЧНИТЕ РАЗКАЗИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ

Диаболичният период в творчеството на Светослав Минков обхваща почти цяло десетилетие като се започне от първата книга Синята хризантема - 1922 г., и се стигне до Къщата при последния фенер 1931 г. Както ще стане ясно по-долу, по своето съдържание Игра на сенките и Къщата при последния фенер са книги преходни в творческото развитие на Светослав Минков.

В поетиката на диаболизма основно място заемат топосите на страшното пространствени точки, ориентирани в ценностната скала на страха и мистичното; от друга страна са детайлите, предметите, вещите, които заобикалят човека. Всички те са натоварени да носят част от художествената идея, защото те създават гледни точки, контекстуални равнища. Важна е също и ролята на тези топоси да създават мотиви за действието те не са само образи на страшното, а и причините да се създаде страшният свят около героя.

Един от важните образи в разказите на ранния Светослав Минков е огледалото. Огледалото е обвързано с пророчеството, двойничеството, сенките. Този ключов образ заема централно място в разказа Огнената птица. Сюжетът е следният след смъртта на Янкул иманяра, чужди и непознати хора започват да търсят имането му, защото знаеха, че Янкул е изкопал съкровището, пазено от огнената птица, която лети в съня на иманярите. Те претърсват всичко. Не смеят да подместят само огледалото, покрито с бяло платно, защото душата на мъртвия беше още тук. Старата къща е съборена. Остава само стената с огледалото. Човекът, който надниква в него, вижда Янкул, който го гледаше замислен и пророчески мъдър като икона. След като юнакът чупи огледалото с камък, оттам излиза огнена птица, а героят се събужда на гроба на Янкул. Тук огледалото се явява като вход към света на мъртвите.

Друг образ в тази знакова поредица, която разглеждаме, е часовникът. Той е свързан с идеята за смъртта, за убийствено изтичащото време. Часовникът така лошо отмерва времето, а ударите на махалото падат като тежък