Томас Мор създава своята книга Утопия през 1516 год. Писателят за първи път въвежда в употреба думата утопия /от гръцкото топус място/ т.е. би трябвало да се преведе като немясто или място, което не съществува. В произведението си той описва въображаемата островна държава Утопия, където няма частна собственост и представя идеалната за него социална и политическа система.

На острова има 44 града, като във всички тях законите и обичаите не се различават. Разположени са на минимум 25 мили разстояние един от друг и са предвидени така, че човек да може да стигне пеша за един ден от един град до друг. Провизиите са така разпределени, че да не може едн град да има повече от 6000 семейства спрямо съседния.

Най-значимият град на утопийците е гр. Амарут, който се намира по средата на острова и в който е разположено седалището на Главния държавен съвет. Градът е с почти квадратна форма . Той е обграден от висока и дебела стена, на която има множество кули. а също и от дълбок тъмен ров, изпълнен с шипове, който обгражда три-четвърти от града. Функцията на ров за останалата част има течащата до града река.Над реката има мост от камък, който е изграден от множество арки.

Улиците са 20 фута широки и са изключително удобни за карети.

Всеки град се разделя на 4 еднакви части, а в средата на всяка от тях се намира пазар, където се предлага всичко. Той се управлява от няколко семейства.Оттам домакинствата взимат всичко, от което се нуждаят, без да заплащат нищо за това или да носят нещо в замяна .

Сградите са еднакви, градът като цяло наподобява една голяма къща. На всеки десет години жителите на града сменят дома си с друг, тъй като те се възприемат не като на притежатели, а като на наематели на земята. Първоначално сградите на утопийците са малки и просто устроени, наподобяващи общежития. Направени са от дърво, с варосани стени и сламени покриви.

По-късно започват да строят основите им от камък, стените от хоросан и тухли, с плоски покриви. Утопийците използват тънко ленено платно, което окачват вместо стъкла на прозорците и което изолира вятъра, но не пречи на светлината.

На всяка улица има по една обществена сграда, в която се сервира храната и така никой не е принуден да носи провизии вкъщи и никой не иска да се храни в собствения си дом.

Във всеки град има поне 13 религиозни храма/с по един монах във всеки/.Те са внушителни като постройки и са проектирани така, че проникващата вътре светлина да е приглушена, тъй като свещениците считат, че умерената светлина позволява на мисълта да се концентрира и издига вярата. Нямат икони.

По принцип в Утопия има няколко вида религиозни вярвания. Някои хора обожествяват Слънцето, други Луната или определена планета, трети стари национални герои. Но колкото и религии да има всички утопийци са съгласни с основния принцип на съществуването на един Велик Разум, който те наричат Баща на всичко.

Във гр. Амарут, както и в останалите градове има четири общенски болници, които са много големи и просторни. Те са направени така, че да осигурят известно усамотение на болните.