Тютюнът като първообраз в романа Тютюн

Безспорно романът Тютюн съчетава в себе си богата палитра от образи, преживявания, емоции. Произведението е наситено с чувства и страсти, като на преден план изпъква разрушаващата, стихийна връзка между Борис и Ирина. Особено впечатляващ е фонът, на който е описана тази връзка Никотиана. Какво характеризира Никотиана в романа? Разбира се, има различни мнения и критически постановки относно Никотиана като смукател на жизнените сили на работещите, като основна месторабота и възможност за препитание в малкото градче, като люлка на класовите различия. Може да се каже, че Никотиана е тютюнът. Не напразно, романът носи това заглавие. То символизира и съдържа в себе си първообразът на произведението, като обаче притежава диалектично начало. От една страна, като смислов пласт, тютюнът може да се разгледа като символ на природата, на сезонното й възраждане. От друга страна, това което за милиони хора носи в равни пропорции наслада и смърт, за голяма част от българското население особено в южните краища на страната е препитание, жизнен минимум, средство за осигуряване на насъщни нужди, ежедневна борба. Следващият смислов аспект се открива в първообраза на тютюна като източник за голяма част от българската буржоазия на огромни средства, неизмерими доходи, основен източник на печалби. Тоест, основният продукт, на които разчитат и българската буржоазия, като източник на приходи, и бедните слоеве на населението, като източник на препитание съдържа в себе си нещо двусмислено, неопределено като стока и в същото време гарантира разслояването на населението на класи и стимулира борбата срещу неравенството и неравномерното разпределение на доходи. Самият труд по отглеждане на тютюна както открива романът е тежък, заробващ, примитивен, безпросветен, отчайващ. Този труд в романа Тютюн няма очарованието на земеделския труд, на плододаващото