ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ

Опитът на .Павлов при изучаване висшата нервна дейност на животните и човека е показал, че най-удобният начин за нейната оценка е определянето на основните свойства на нервните процеси тяхната сила, уравновесеност и подвижност.

Силата на нервните процеси се определя от работоспособността на нервните клетки. У едни индивиди последните се характеризират с голяма работоспособност и са способни да отговарят на силни дразнения със силни процеси на възбуждане и задържане. У други работоспособността на коровите клетки е ниска, поради което при прилагане на относително силни дразнения те отговарят със задпределено задържане.

Уравновесеността на нервните процеси се определя от тяхната сила. У едни индивиди нервните процеси са еднакво силни и взаимно се балансират, а у други единият от двата процеса преобладава. Най-често преобладаващият процес е възбудният.

Подвижността на нервните процеси зависи от бързината, с която става смяната на възбуждането със задържане и на задържането с възбуждане. У едни индивиди тази смяна става бързо, а у други сравнително по-бавно.

В зависимост от силата на нервните процеси висшата нервна дейност се дели на два основни типа силен и слаб. Силният тип в зависимост от уравновесеността на нервните процеси се дели на силен уравновесен и силен неуравновесен. Най-сетне в зависимост от подвижността на нервните процеси силният уравновесен тип се дели на с и-лен уравновесен подвижен или жив и силен уравновесен слабо подвижен или спокоен тип. Схематично това разделяне може да се изрази по следния начин:

Съпоставяйки типовете висша нервна дейност с установените още от Хипократ характери, Павлов ги уеднаквява, както следва: слабия тип с меланхолика, силния неуравновесен тип с холерика, живия тип със сангвиника и спокойния тип с флегматика.

От четирите основни типа висша нервна дейност най-пълноценният тип е сангвиникът силният уравновесен жив тип. Това са уверени в себе си хора с висока работоспособност на коровите клетки, силни и уравновесени процеси на възбуждане и задържане и добра подвижност.

Следващият тип е флегматикът силният уравновесен спокоен тип. Той се характеризира също с висока работоспособност на коровите клетки, силни и уравновесени процеси на възбуждане и задържане, но лоша подвижност, поради което по-трудно и по-бавно се приспособява при резките изменения на средата.

Холеричният или силният неуравновесен тип се характеризира със силни, но неуравновесени процеси на възбуждане и задържане, при което преобладава възбудният процес. Това са лесно избухливи хора, които сравнително бързо успяват да се овладеят поради относително голямата сила и на задръжния процес.