Ти и човека в мен създаде

Майко, майчице-думи, изпълнени с любов и всеотдайност. Моята майка е най-добрата. Същото сподели и приятелката ми за нейната майка. За мен тя е пролетнослънце, което прониква от прозореца ми и ме озарява през целия ден.

Никога няма да забравя как нежно докосна ръката ми, когато започнах да пиша първите си думи. Буквите ми отиваха все в неправилната посока. Твоята ръка неусетно се сля с моята и така подредих първото си изречение: "Мама мие Мими". Неволно отроних няколко сълзи по страницата с тесни и широки редове - всичко се изми. Двете заедно се засмяхме. Нали и аз се казвам Мими. Мама ми каза, че магическа формула е "измила" написаното от мен - вълшебството заедно да преодолеем малките и по-големи трудности. Също като в известното стихотворение аз мога да й отвърна:"Благодаря ти, че "и човека в мен създаде" и ме научи да различавам доброто от злото.

Когато се прибира в края на деня, мама ми се усмихва и ме целува. За мен това е дългоочаквана и споделена радост. Понякога ми прави забележки, но това е, за да стана по-възпитана и учтива. В някои моменти ми е трудно, но знам, че с нейна помощ ще успея. Дори и да забравя, че днес е именният й ден, тя няма да ми се разсърди. Такава е моята майка - винаги е готова да прости.

Според мен майката е свята и ние трябва да я обичаме и уважаваме. Тя не само е моята майка, а най-добрата ми приятелка. Тя е моят компас за всичко в живота и той точно показва каква личност съм и къде се намирам.

Благодаря ти за всичко - майко, майчице!

Мария Димова Чолакова- 12 години

ОУ "Св. Климент Охридски", тел: 046 /63-51-51

гр. Ямбол,ул. "Д. Благоев" 20, Вх. Б, ап. 20