Дамян Дамянов

Ти и Аз - Ти мълчиш...

...Ти мълчиш пак самотна.

В свойте грижи отпратена.

Вместо в тихите сълзи да гаснеш сред тях,

закърпи ми сакото, закърпи и душата ми:

че са скъсани! Мръзна! А пък виж - застудя...

Ех, не зяпай навънка, вярно, там, до оградата,

двама нежни младока се прегръщат със страст.

И целуват се звънко.

И ти спомнят, знам, младото

време, дето отскокна, дето с тебе тогаз

ни обичаше. Вчера ний подире му бягахме...

И се любехме в мрак чер с бели бъдещи дни.

...Хайде, слагай вечеря.

И е време да лягаме.

Да сънуваме пак, че там онези сме ний.