Дамян Дамянов

Ти и Аз - Любов без покрив

До покрив вдигаме къщя.

На покрив - риза бяла, мокра.

От пот...А бедната душа

се носи по света без покрив.

И в тъмен час, и в тъжен час,

обидена или сърдита,

се носи тя далеч от нас

и все за своя покрив пита.

Не просто покрив, а покров

небето става върху нея...

И скита тъжната любов

с илюзията, че живее.

Подай ръка, изтрий очи -

очи от толкоз обич мокри,

и нека двама помълчим

под този сладък и горчив

син небосвод - любов без покрив.