Дамян Дамянов

Ти и Аз - Изневяра

Била ли си вярна към мен? Мисля - да.

Не - мисля. Почти съм уверен.

Аз бях ли ти верен? Май не, за беда.

Тежат ми две-три изневери.

Тежат ми, защото съм по-друг човек -

не праведник, грешник по-жалък:

коря се безмилостно за грехове,

с които друг би се похвалил.

Коря се безмилостно! Не че на теб

изневерявах коварен -

за друго измъчва ме срам тъй нелеп -

на себе си изневерявах.

На себе си. Някога. С две-три лъжи

и с две-три откраднати дири,

с които духът ми и днеска кръжи

из няколко чужди квартири.

Онези не бяха по-мили, дори

ме дразнеха - тъжни и кротки.

Не бяха по-хубави, ни по-добри.

Но бяха от мен по-самотни...

Защото и аз...А навярно - и ти...

Навярно - цял свят...В миг понятен

фатално се срещнаха две самоти,

за да не гръмне едната...