Терминологичен речник

Декаданс (фр. от лат.) - `упадък`. Общо наименование на явленията в изкуството, изявяваши кризисната нагласа в модернистичната литература от края на XIX - началото на XX век.Характеризира се с краен естетизъм (от декаданса тръгва мотото изкуство за изкуството), с индивидуализъм, с афинитет към кризисни преживявания и с настроения на безнадеждност, униние, неприемане на живота. Често декадансът се идентифицира с началната фара на символизма.

Диаболизъм (фр. от гр.) модернистично литературно направление в българската проза от 20-те години на XX век, акцентиращо върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното, гротескното.

Дуализам (лат.) - `двойственост`. Идеалистическо философско учение, според което в основата на битието има две независими начала дух и матирия. Двубожие, вярване в съществуването на две равностойни начала добро и зло, ангели и дявол.

Екзистенциализъм (фр. от лат.) течение във философията и в изкуството на XX век, извеждащо на преден план уникалността на човешкото битие и проблематиката на съществуването.Бележи своите върхове в периодити около Първата и Втората световна война.

Експресионизъм (фр. от лат.) направление на авангардизма, което издига ката основен принцип на изкуството изразителността и съответно вижда неговия смисъл в себеизлазяването на твореца. Развива се преди всичко в Германия ( 1905-1920 ) като реакция на социалната криза от първите десетилетия на XX век и особено на Първата световна война. Отличава се със силен социален патос и изразителна, често гротескна образност.

Естетически индивидуализъм направление в литературата от края на XIX началото на XX век. Първият модевнистичен стадий, следван от символизма и авангардизма. Отличава се с пиетет към индивида, мислен в опозиция на тълпата, с вглъбяване в противоречията и целостта на личността, с култ към универсалните ценности, с борба за елитарна литература.

Идеализъм от `идея` (гр.): `представа`. Философско учение, което приема духа и съзнанието за първични, а природата и материята за вторични.

Модернизъм (фр.) течение в литературата и изкуството от края на XIX началото на XX в., което възниква като реакция срещу позитивизма и реалистичната естетика. Характеризира се с подчертан интерес към ирационалното, метафизичното, мистичното, субективнот и с търсене на нов художествен изказ. В литературата условно могат да бъдат очертани три модернистични фази: естетически индивидуализъм, символизъм, авангардизъм.

Натурализъм от `натура` (лат.): `природа`. Направление в изкуството, което се стреми към буквално пресъздаване на действителността, към отразяване на нещата в натура.

Неоромантизъм късните отзвуци на романтизма.

Позитивизъм (лат.) течение във философията, според което познанието се простира само в рамките на това, което може да се установи по сетивен път. Намира отзвук в едноименното литературно направление.

Символизъм от `символ` (гр.): `знак`. Изразяване на идеи, чувства и понятия чрез символи; означаване. Направление в литературата от края на XIX началото на XX в., свързано с философията на интуитивизма и търсещо идеите, абсолюта отвъд сетивната реалност, която според символистите съдържа само знаците ( символите ) на тяхното присъствие. Основни характеристики на символистичната поетика са асоциативността и откриването на съответствия между отделните възприятия. Така се стига до