нископланински и силно разчленен от гъста долинна мрежа. Характерни са разлетите междудолинни ридове, ограничени от всечените долини на реките Факийска, Резовска, Велека и техните притоци. Този район е най-влажният в провинцията. Годишната

сума на валежите достига до 987 mm. Тук е единственото място в страната с относително по-висока влажност на въздуха, което благоприятствува развитие на специфична растителност от понтийски тип (Fagus orientalis. Rhododendron ponticum). Характерно за района е дълбокото изветряване на скалите и формирането на почви със субтропични черти - жълтоземно-подзолисти (псевдоподзолисти). Странджа планина е със сравнително млада структура. Съставена е от палеозойски гранити и силно метаморфозирани мезозойски седименти - триаски конгломерати, дебелослойни доломитни варовици, юрски пясъчници, аргилити и варовици. Североизточната и нза-очната част на Странджа е изградена от сенонски отложения (варовици и др.), обогатени с андезитни туфи и бренчи. Тя се характеризира с разпространението на плитки почви - жълтоземно-подзолисти (псевдоподзолисти), канелено-кафяви и рендзини. Ограничено разпространение имат и плитките излужени канелени горски почви, канелено-подзолистите (псевдоподзолисти) и алувиално-ливадните почви.

Жълтоземно-подзолиститс (псевдоподзолисти) (Orthic Acrisols) почви заемат източната част на района по средното течение на р. Велека. Разположени са на сравнително по-равни терени. Образувани са предимно върху глинесто-песъчливи шисти и пясъчници. Характерна тяхна особеност е дълбокото изветряване на почвообразуващите скали и запазването на техния първоначален строеж. Изветряването при тях е алитно и е свързано със силно вкисляване на реакцията. Мощността на профила варира от 60 до 80cm. Имат слабо развит хумусен хоризонт (15