Теоритически основи на държавните финанси.

Характеристика на държавните финанси.

Финансите са представени като съвкупност от операции, свързани с формирането и използването на доходите на фирмите, домакинствата и държавата. Икономистите често ги представят като система от взаимовръзки, които възникват между икон.агенти по повод разпределението и преразпределенито на нац.продукт и нац.доход. Държавните финанси са инструмент за управление на парите на държавата. Те изразяват разпределението и преразпределението на доходите, осъществявано чрез финансовите методи и форми и формирането на централния и местните бюджети. Предопределят се от:

-осъществяваната от човека, с помощта на финансовите методи и форми дейност по разпределението на общия нац.продукт и нац.доход;

-разбирането, че финансовото разпределение е част и продължение на производственото разпределение;

- обстоятелството, че чрез тях се осъществява разпределение на приелите парична форма резултати от производството;

- формирането и използването на централен и местни бюджети в съответствие с целите и задачите на икономическото развитие;

- използването на бюджетите, което се предопределя от разходната политика.

Предназначение на държавните финанси.

Финансите са инструмент както за разпределение, така и за контрол върху пропорциите в разпределението. В рамките на фирмите се осъществява първично разпределение на нац.продукт, в резултат на което се формират бюджетите на инвестициите, запасите, РЗ, паричните средства. Разпределителният процес е т.нар. бюджетно разпределение, което намира израз в изразходването на паричните ресурси, акумулирани в бюджетите.

Мястото на финансите в националния възпроизводствен процес.

Финансите играят съществена роля за възпроизводството на основните фактори на производството - оръдието на труда, предметите на труда и човека. Основната цел и предназначение на държавните финанси е обезпечаване на всички условия за нормално протичане на производствения процес. Финансите и финансовото разпределение има тогава,когато завършва стария и започва новия цикъл на конкретния производствен процес.

Обхват на финансите и финансовата система.

В обхвата на държавните финанси влиза тази част от движението на парите, която изразява формирането и използването на ресурси. Финансите съществуват на базата на движението на парите. Парите са всеобщ еквивалент и служат за измерване на стойността на всички стокво-материални ценности, създадени в нац.стопанство.

фин.система представлява съвкупност от взаимно свързани елементи - съвкупност обусловена от използването на финансови методи и форми за разпределение на доходите, формирането на бюджетите, организацията на разпределението и изразходването на бюджетите, техники за мобилизиране на финансовите ресурси. Елементи на финансовата система са : финансовата теория, финансовата история, финансова политика, държавни финанси.

Концепции за характера и природата на държавните финанси.

Финансова теория на неокласическия синтез.

Неокласически теории за държавните финанси.

,Класическа концепция. Финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриване на разходите. Масата на държ.разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване- слаби. Важно значение има съществуването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на обществото.

. Кейнсианска и неокласическа концепция. Държавните финанси се превръщат в ефективен инструмент за стимулиране и регулиране на икономиката. Финансите са дейност на правителството. Събирането на приходи и изразходването им се направлява от юридически норми. Финансите са съвкупност от приходи и разходи, инструмент за въздействие върху икономиката.

Самуелсон посочва, че положителни резултати от държавното вмешателство в икономиката ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и интересите на частния сектор. Съвремената икономика се движи от две сили - държавата и частния сектор. Необходимо е обединяване на макроикономическия с микроикономическия анализ, условията на смесена икономика, в която доминират интересите на държавата, частния сектор и индивидите. Правителствената намеса в икономиката трябва да бъде обезпечи преди всичко минимални условия за живота на човека, а след това да решава проблемите на растежа. Важно за неокласическия синтез е капиталообразуването. То трябва да се насърчва.

Според М.Фрийман държ.финанси имат две различни страни, две хипотези, които може да се класифицират като кейнсианска и монетаристка.