Теорията за стойността в неокласическото направление на икономическата мисъл

Въведение

Теорията за стойността е основополагащ постулат в икономическата мисъл, като в неокласическия си вариант, тя се основава на разбирането, че относителната стойност на стоките и услугите, доколкото преценката за тази стойност определя човешките действия, съществува единствено в съзнанието на индивида по време на избора на решение, а не отразява физически характеристики или разходи за производство на благата.

Човешкото действие отразява сравнението на полезността на определени количества от благата, измежду които индивидът трябва да избере в даден момент. Това разбиране предполага още, че субективната стойност се определя от допълнителната (пределната) полезност. Понятието съвкупна полезност няма смисъл, доколкото не се налага да се прави избор между всички налични количества от дадени ресурси, например между вода и злато.

1. Интерпретация на теорията за стойността от гледна точка на пазарното стопанство

Теорията за стойността има своя тенденция на развитие благодарение на развитието на съвременното пазарно стопанство. Както е известно, пазарното стопанство е предшествано от натуралното, като натурално е това стопанство, в което продуктите се произвеждат за потребление и връзката между производството и потреблението е пряка и непосредствена, т.е. материалните блага преминават от производството в потреблението, без да преминават през размяната. Продуктите се потребявят там, където се произвеждат за задоволяване потребностите на самите производители или производствени колективи (селски стопанства, семейства, задруги). Произведените материални блага не са предназначени за други цели - производителите ги използват за задоволяване на собствените потребности или на потребностите на ония, на които те са подчинени (на робовладелците и феодалите).