Теорията за конституционното разделение на властите.

Увод

Идеята за разделението на властите се заражда още в Древността, но получава реално развитие едва след Средните векове.

Според Макс Вебер, наченки на разделение има и в късното Средновековие. Става въпрос за вертикалното разделение на властта, а в хоризонтален план всеки, който притежава власт, я притежава във всичките й измерения.

През Средновековието, разделението на властите във вертикален аспект е следното върховна власт има монархът, следват го феодалите, чиито взаимоотношения с монарха са скрепени с договори и клетви за вярност, и на най-долното стъпало са разположени селяните, закрепостени към феодалните владения. Техните права са силно ограничени, най-често властта на феодала се е простирала далеч отвъд границите на личното човешко пространство. Принципът за разделение на властите се появява с идеята за демокрацията.

В съвременните правови държави, властта е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна, като Конституциите на съвременните държави гарантират това разделение. Разбира се, някои автори говорят и за медиите като четвърта власт, но целта на настоящия проект е да разгледа конституционните принципи на разделение на властта, които посочват разделението й на посочените три дяла.

1. Същност на държавната власт

Един от елементите на държавата е властта. Тя се явява като волева сила, която има за обект човешка воля, т.е. която определя поведението на попадащите в нейния кръг на действие лица.

В строгия смисъл на понятието, държавната власт е само производна. Веднъж създадена, по пътя на парламентарни избори или чрез насилие, в