ТЕОРИЯ ЗА СТРОЕЖА НА ХИМИЧНИТu СЪЕДИНЕНИЯ

СТРУКТУРНА ТЕОРИЯ

(”ћ¦. s. r•›�ќћ’)

ВЪВЕДЕНИЕ

Разделянето на химичните съединения на органични и неорганични е направено от шведския химик Берцелиус още през 1808 г., като се е смятало, че органичните съединения могат да бъдат изолирани в готов вид само от организмите, където те се образуват под въздействието на т.нар. жизнена сила. След многобройни лабораторни синтези на органични съединения, виталистичната идея била изоставена, но названията органични съединения и органична химия са запазени и до днес.

Органичната химия е химия на въглеродните съединения (с изключение на въглеродния оксид СО , въглеродния диоксид СО₂ и въглеродната киселина Н₂СО₃ и нейните соли карбонатите). Точно разграничение между органичната и неорганичната химия не може да се направи, защото всички вещества, независимо от техния състав, строеж и произход, са обединени от общи природни закономерности. Благодарение на особените свойства на въглерода и преди всичко на способността на неговите атоми да образуват достатъчно дълги вериги, днес броят на изучените и описани органични съединения надхвърля четири милиона и продължава да расте непрекъснато, като практически броят им в природата е неограничен. В същото време познатите неорганични съединения са около двеста хиляди. Друга особеност в строежа и свойствата на органичните съединения е, че болшинството от тях са с ковалентни връзки и следователно или не се дисоциират, или се дисоциират слабо във воден разтвор. Освен това при относително ниски температури те се разлагат и претърпяват съществени промени и пр.

Структурната теория е обща теория за строежа на всички химични съединения, независимо от техния състав и произход. Нейните основни положения са формулирани за пръв път през 1861 г. от руския химик Бутлеров. Една година преди това на конгреса на химиците в Карлсруе, се формулират основните понятия на атомно-молекулната теория: атом, молекула, атомна и молекулна маса, валентност, химични знаци и т.н. По това време все още не било ясно дали молекулите са съвкупност от хаотично движещи се атоми или са подредени по определен начин в пространството групировки от атоми. Не е било ясно, дали молекулата има своя определена структура (архитектура) и ако има - кой е основният признак, определящ тази структура. Не се знаело кои фактори определят физичните и химичните свойства на веществата, дали може да се установи по някакъв начин строежа на молекулите и дали този строеж може да се изрази с химични формули. Отговори на всички тези въпроси дава структурната теория. Създаването й не е случайно явление, а закономерна необходимост в развитието на химията.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СТРУКТУРНАТА ТЕОРИЯ

Развитието на химията към 1861 г. Ўе характеризира с няколко особености, които на практика представляват предпоставки за създаването на структурната теория:

1. Натрупване на огромен фактически материал. Познати са и са изучени голям брой органични и неорганични съединения.

2. Развитие на елементния анализ на органичните съединения. Установено е, че всички органични съединения съдържат в молекулите си освен въглерод още водород, кислород, азот, сяра, фосфор, халогенни елементи, а понякога и метали.