ТЕОРИЯ ЗА ЕЛЕКТРОЛИТНАТА ДИСОЦИАЦИЯ

Разтвори на електролити и на неелектролити

Водните разтвори на NaCl, на , на NaOH и др. показват по-високо осмотично налягане от теоретично изчисленото. Например едномоларен разтвор на NaCl има почти два пъти по-голямо осмотично налягане, едномоларен разтвор на почти три пъти по-голямо осмотично налягане. Те се отнасят като разтвори с двойно, съответно с тройно по-голяма концентрация на разтворените вещества. Тези вещества във воден разтвор или в стопилка провеждат електричен ток и се наричат електролити. Това са вещества с йоннокристален строеж или вещества със силно полярни молекули. Химичните реакции между водните разтвори на електролити протичат почти моментално.

За разлика от електролитите водните разтвори на много други вещества като захар, спирт и др. не провеждат електричен ток. Те имат слабо полярни или неполярни молекули. Тези вещества се наричат неелектролити. Техните разтвори не показват отклонения в осмотичното налягане. Химичните реакции между неелектролитите протичат бавно.

Тези различия между разтворите на електролитите и на неелектролитите се обясняват с теорията за електролитната дисоциация на Сванте Арениус (1887 г.).

Механизъм на електролитната дисоциация на вещества със силно полярни молекули

Електролитна дисоциация протича и при разтваряне на вещества със силно полярни молекули, например HCl във вода (фиг. 1). Полярните молекули на хлороводорода и на водата се привличат помежду си с противоположните си полюси. В резултат на това електростатично взаимодействие полярността на хлороводородните молекули нараства. В даден момент ковалентната връзка се разрушава и се образуват и , които се хидратират. Процесът се изразява с уравнението:

Фиг. 1. Електролитна дисоциация на хлороводород

Процесът на получаване на хидратирани от вещества със силно полярни молекули под действие на молекулите на водата се нарича електролитна дисоциация.

Механизъм на електролитната дисоциация на вещества с йонен строеж

Електролити с йоннокристален строеж, например NaCl, под влияние на диполните молекули на водата също претърпяват процес на образуване на хидратирани йони (фиг 2). Обяснението е следното. При поставянета на NaCl във вода възникват сили на привличане между и от повърхността на кристала и водните диполи. Положителните привличат диполите на водата с отрицателния им полюс, а с положителния им полюс. В резултат на това се преодоляват силите на привличане между йоните в кристала. Те се откъсват, хидратират се и преминават в разтвора. Полученият воден разтвор на NaCl