теория Z

Теория Z акцентира върху формите и средствата човек да се развива и усъвършенства и в същото време да е мотивиран за качествена и активна работа. Японската разновидност на патриархалния стил на ръководство се появява със силно изразено чувство за вярност и принадлежност. В предпиятията хората се чувстват като членове на едно голямо семейство. Патриархалната ситема налага своя отпечатък и върху начина по който се осъществава в Япония политика спрямо персонала. Предаността един на друг и чувството за свързаност намират отражение в написания закон според който служителят през целия си живот запазва принадлежността към една и съща фирма. Смяната на работното място е почти непозната. Настаняване на работа важи почти до края на живота. Затова обикновено се назначават млади хора, току що завършили възпитаници на висше учебно заведение. Съществува и съобразен закон за повишаването в предприятието, според който оределящ фактор е възраста и времето прекарано в службата на фирмата и непостигане на резултати в работата. Приема се че всеки дава най-доброто от себе си в работата на която е способен. Това е причината в японската политика, ръководните фигури да бъдат най-често по-възратни хора. В очите на японеца не е прието един по-млад сътрудник да ръководи по-възрастния си колега. И тук е на лице проявлението на принципа на патриархалната система- бащата да ръководи семейството. Ръководителят не се занимава с разработването на решения, а по-скоро функциите му са на изълнителен орган по отношение на решението, което в крайна се прехвърля на него. Идеи или предложения, желание за промяна и нововъведение се ражда там, където конкретния работник стои най-близо до проблема. Той формолира в писмена форма своите предложения, но не ги предава на ръководството, а ги препраща и към други колеги и към повече или по- малко засегнати отдели. Всички сътрудници занимаващи се със същата задача трябва да дадът своето одобрение на направеното предложение. Този период на вземане на решения понякога се оказва доста дълъг. При вземането на решения по този начин се появява и въросът за отговорността. Тъй като мениджъра на предприятието не взема решения в общоприетия списък, а само изпълнява нещо, което се решава на друго място т. е. авторитета му остава непокътнатнеависимо дали решението е правилно или не. След като всеки потвърждава решението следва, че всички са отговорни или никой. Тук се намесва условието, че всички служители се чувстват като голямо семейство, което има само една цел- роцъфтяването на фирмата. Затова търсенето на виновен отпада, когато се оказва, че някоя идея се роваля. Много автори подчертават, че японската система на управление се основава на специфични особености и е неприложима в западните страни. По късно обаче се оказва , че не е точно така, защото резултатите от