Теория на потребителското търсене

1. Закон за оскъдността и неговите принципи

2. Потребности и закони, които се регулират

3. Благо, продукт и стока.

4. Закони регулиращи потребителското търсене.

Резултатите на икономиката зависят от това доколко нейната целева функция е адекватна на потребителското поведение на икономическите сегменти. Това поведение е израз на потребностите проявяващи се като предпочитание, желание, икономическо търсене платежоспособното търсене от една страна и в стоковото предлаган, полезността на стоките и парите, на движението на цените от друга страна.

В степента на това съответствие е заложен, както резултата от функциониране на икономиката, така и нейното предназначение - осигуряване на жизнен стандарт. Като изхождат от потребностите и доходите си, икономическите агенти фирмите, домакинствата, формират своето икономическо поведение, където основен регулатор е закона за оскъдността, който изразява противоречието между неограничените и динамично развиващите се потребности и ограничеността на ресурсите и благата за тяхното задоволяване. Законна за оскъдността формира 3 базисни принципа на икономическото поведение на агентите:

1. За алтернативността и изборността като израз на първия въпрос стоящ пред всяка икономика какво и колко да се произвежда?

2. За икономисването като израз на втория въпрос как да се произвежда ефективно и конкурентноспособно.

3. На еквивалентността като израз на третия въпрос за кога да се произвежда?

Принципа на икономисването се проявява в три направления:

А) като принцип на минимума постигане на даден резултат или ефект с минимални разходи на ресурси.

Б) принцип на максимума с определени разходни ресурси постигане на максимални резултати или ефекти.

В) принцип на ефективността най - голям превез на ефектите на разходните ресурси.

Основа на функционалния механизъм на икономиката е връзката от една страна, потребността и платежоспособното търсене, а от друга производство и пазарно предлагане на блага. Тази връзка представлява абсцисата и ординатата на икономическата крива. Общ знаменател на тази система е човека с неговите потребности. Когато г.с се свързва с покупателната сила на потребителите, те се превръщат от необходимост в нужда. За търсене говорим, когато предлаганите стоки и услуги се търсят от платежоспособни купувачи, следователно под търсене разбираме нуждата появила се на пазара. Съществуват два подхода към връзката между производство и потребности:

А) класически който поставя ударението върху примата (предпочитанието) на производството.

Б) неокласически - поставя изходното начало върху потребностите. От тук следва, че целеполагането в икономиката трябва да се осъществява върху потребностите понеже показват, че човекът е в основата на връзката между производство и потребление. Всичко изхожда от него и всичко се връща към него. Ако това е така, в икономиката се постига ниска ефективност, разхищение на ресурси , ниска мотивация за качество и ефективна трудова дейност, неудовлетворени потребности и намаляване жизнения стандарт.

Няколко са закономерностите при формиране на потребностите:

1. За насищане закона за насищане на потребителите има два аспекта:

• всяка потребност при задоволяването й постепенно намалява своята интензивност, докато стигне нула (0:)

• винаги определено количество блага е достатъчно за задоволяване на дадена потребност.

2. Закон за замяна на простата със сложна потребност. По начало дадено потребност е незаменима с друга, по- точно незаменим е продукта или благото, с което тя се удовлетворява. Това обуславя и ролята на човешкия избор.

3. Закон за непрекъснатото и динамично разширяване и усъвършенстване на потребностите

Благо това е всяко нещо, което със своите свойства е в състояние или е годно да задоволи определена човешка нужда.