Теория, това е модел на реалността, който ни предлага да разберем, обясним, предскажем и контролираме тази реалност. В учението за личността тези модели са обикновено словесни (понякога са графични, символични, математически и др.)

Различните модели фокусират върху различни аспекти на теорията. Хуманистите и екзистенциалистите са склонни да наблягат на разумната част. Те вярват, че голяма част от това, което сме, е твърде сложно, за да бъде прогнозирано, защото е запечатано в историята и традициите. Бихевиористите и последователите на Фройд, от друга страна, предпочитат да дискутират прогнозирането и контрола. Разбирането за тях е второстепенно.

Обикновено, когато говорим за личността на някого, имаме предвид онова, което го отличава от другите хора и го прави уникален. Този аспект на личността се нарича индивидуално различие. В теориите това е централният въпрос. Освен това обаче теориите се интересуват и от приликата между хората. Например, какво е общото между невротика и здравия човек.

Можем да организираме различните теории за личността по следния начин:

1. Психоаналитичен метод. Неговите представители вярват, че отговорите се крият някъде под повърхността, в несъзнаваното. Ще разгледаме три версии на подхода. Първата е представена от Зигмунд и Анна Фройд и Ерик Ериксън. Втората може да бъде наречена трансперсонална перспектива, която има до голяма степен духовен оттенък. Неин представител е Карл Юнг. Третата е позната като социалнопсихологическа концепция и включва Алфред Адлер, Ерих Фром и др.

2. Бихевиористичен, или поведенчески метод. Отговорите се търсят посредством внимателно наблюдение на поведението на човека и обкръжаващата го среда и връзката между двете. Бихевиористите