Европейска интеграция, 14.02.2008, Лекция

Теоретико-методологически проблеми на икономическата интеграция

Регулирането на все по-глобализиращата се икономика се осъществява на 2 равнища: - световно и в рамките на регионални структури с по-малък или по-голям брой държави членки.

На световно равнище се създават организации, чиято дейност е насочена към нормативно регулиране на въпроси от световна величина (пример: СТО, МВФ, МБВР {световната банка}), а на регионално равнище се изграждат икономически общности (като например ЕС, МЕРКОСУР и др.), чрез които се цели насърчаване на регионалните връзки и по-успешно противопоставяне на глобалната конкурентност.

1. Същност на икономическата интеграция терминът интеграция идва от латински (integratio) и в буквален превод означава обединяване. На отделни места в учебниците и справочната литература той се тълкува по-широко и определено с икономически нюанс. Икономическата интеграция по-специално се разглежда като форма на обединяване на отделни суверенни държави с оглед стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърдените общо-демократични принципи на междунардни отношения. От своя страна обединяването на държавите може да приеме различни форми от типа на: междудържавни обединения, междудържавни икономически съюзи, икономически блокове и др. Обединяването е подчинено на постигането на предварително определени цели.

В съвременната икономическа теория се употребяват също така термините регионална икономическа интеграция и субрегионална икономическа интеграция. Техният произход също е от латински (regionalis localis). По-специално регионално икономическата интеграция винаги е била разглеждана като процес на всеобхватно и дълбоко срастване на икономиките, най-малкото на няколко, намиращи се в непосредствена близост държави. При нейните конкретни форми на проява най-отчетливо се забелязва ПОСТЕПЕННО ОТСТЪПВАНЕ НА СУВЕРИНИТЕТ срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При равни други условия развитието й зависи и от наличието на други области наблизо между интегриращите се държави като етническа, езикова, културна, религиозна и др.
Субрегионалната икономическа интеграция (известна още и като локална) се разглежда като обединяване на териториални единици от различни държави с общи граници. Като правило това са по-слабо развити райони, широко разпространени във всички части на Европа. При определени неблагоприятни обстоятелства именно техния периферен характер ги поставя в много по-неизгодна позиция в сравнение с тези, намиращи се в центъра. В този факт трябва да се търсят и мотивите за тяхното обединение.
НЕ СЕ ИЗКЛЮЧВА НА ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТ СВОЕТО РАЗВИТИЕ СУБРЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ ДА ПРЕРАСТНЕ В РЕГИОНАЛНА.
Типичен пример е съюзът Алпи-адриатика, който по-късно става прототип на т.нар. централно европейска инициатива.