Теоретични основи на държавните заеми

При съвременните условия данъците са традиционен метод за събиране на пари за държавния бюджет. В същото време престъпленията от държавната дейност, въпреки чувствителното си нарастване. заемат незначителна част от бюджетните приходи и по принцип на правителствата никога не им достигат пари. Във връзка с това държавата отдавна използва заемите като метод да си достави допълнителни ресурси за финансиране на разходите. Днес използването н заемите не е само технология за събиране на приходи, но и неизбежно следствие на предизвиканото от тях нарастване на държавни дълг. На този фон може да се каже, че заемът е метод, който позволява набирането на приходи и дава възможност на кредиторите да ползват свободно определени предимства както при получаването н лихвите, така и при изплащането на дълга. Разбира се, заемите най-дискутираният метод за покриване на държавните разходи Обстоятелството, че този начин на финансиране винаги присъства при правенето на разчетите за пълнежа на държавната хазна изисква неговото представяне от теоретическа и практическа гледна точка.

В повечето страни държавните приходи се набират по линия на вътрешните заеми, като съотношението между външната вътрешната задлъжнялост е различно. По правило икономически развитите страни имат голяма вътрешна и малка външна задлъжнялостта икономически слабите, обратно, имат голяма външна и малка вътрешна задлъжнялост .

В зависимост от това кое звено на държавната власт ползва заемите като метод за набиране на пари, те се делят на централни местни. Определящо значение за приходната политика на държавата имат заемите на централните правителства, които заемат съществен част от общата сума на държавния дълг.

В зависимост от начина на погасяване държавните заеми бива лотарийни и лихвени. При лихвените заеми приносителят на облигацията по държавния дълг получава ежегодно на равни части (в продължение на срока на заема) определена сума доход, равняваща се на годишната част от полагащата се лихва. Плащането на последната става чрез Т.нар. система на отрязване на купона. При лотарийните заеми кредиторите на държавата получават сумата на отпуснатите от тях пари под формата на печалби или погашения в деня на тиражирането на заема. Обикновено само част от облигациите по лотарийните заеми са печеливши (около 25-30 %), а останалите (включени в съответния тираж) се изплащат по номиналната им цена.

В съвременната финансова практика широко приложение намират лихвените заеми. Тяхното сключване дава възможност на кредиторите (купувачите на облигациите) на държавата да си осигурят за продължително време твърд, постоянен годишен доход (рента), чиято величина е правопропорционална на величината на отпуснатия кредит.

Продължителността на ползването на заема е повод за разграничаване на текущи, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни заеми. Това е впрочем най-разпространената класификация във финансовата теория и практика. Към текущите заеми се числят седмичните и месечните заеми. В групата на краткосрочните влизат заемите със срок от една до три години. Дългосрочни са заемите от 1 О до ЗО години.

3а покриване на държавните разходи най-често се използват текущите и краткосрочните заеми. Ценните книжа по тях, Т.нар. съкровищни менителници, се продават непрекъснато на капиталовия пазар и обезпечават покриването на временния недостиг на бюджета от пари. Те са тримесечни, шестмесечни, имат различни стойности, като операциите с тях се осъществяват от емисионните банки.

Успоредно с менителниците във финансовата практика се използват и сертификатите за задлъжнялост, които имат срок две, четири, пет и седем години, и съкровищните ноти. В САЩ например често се използват данъчните и спестовните ноти, с които се плащат част от данъчните задължения към държавата. Приложение намират и съкровищните бонове, които имат обикновено срок от три до пет години и при определени условия (при нареждане на правителството) могат да се използват и като законно платежно средство и за уреждане на по-рано възникнали задължения към правителството.