Теоретическси основи на държавните разходи.

Държавните разходи обхващат съществена част от разпределителни процеси, които съпътстват, предшестват следват всяко производство. Тяхното осъществяване е израз на движението на продукта на труда в парична форма в

съответствие с основните цели и задачи на глобалния възпроизвотствен процес. Те са понятие на финансовото раэпределение.

Те са форма за преразпределение на националния доход и националния продукт; и са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот.

Съществуват 3 групи разходи; производителни, непреки производителни и непроизводителни разходи.

Органичната класификация подрежда държавните разходи според административната принадлежност на различните държавни услуги.

След 1947г. става модна функционалната класификация, тя обаче е много обща. По богати на съдържание са : 1./деленето на разходите на действителни и трансферни; 2. Разграничаването на разходите на функционални и разходи за капитали.

Най новата икономическа класификация включва 3 основни групи:

Функцианални, трансферни и разходи за инвестиции.

Основно важно явление на всяка финансова система е нарастването на държавните разходи. Икономистите разграничават:

1.Реално и номинално нарастване на разходите; 2.Абсолютно и относително нарастване.

Причините за нарастването им са: 1.Нарастване ролята на държавата; 2.Развитието на техническия прогрес и увеличаването на военните разходи; 3.Развитието на финансовата теория.

Някои от теориите препоръчвани от икономистите, имат за цел изясняване на промените в балния растеж и действащия модел за промяната на държавните разходи. Важно значение имат:

а/законът на Вагнер за нарастващата локална акнивност-той твъди, че може да се очаква правителствените р-ди нарастват по бързо от общото производство в индустриализираните икономии; б/емпиричните доказателства на закона Вагнер; в/критиките на закона на Вагнер; г/изместващата хипотеза на Пийкок и Вайсман; д/критиката на хипотезата за изместването.

Въздействието чрез бюджетните разходи има две основни направления: 1.Въздействие в/у производството чрез държавните разходи-пряко и косвено. Винаги обаче прякото въздействие чрез държавните разходи е непряко въздействие в/у трудовите ресурси и обратно.

Различават се няколко концепции за държавните разходи: 1.Класическа-концепция за държавния потребител;

2.Модерна-концепция за държавата преразпределител; 3.Неокласическа-концепция за порочните ефекти на растежа на държавните разходи; 4.Концепция за обществените потребности като предмет на държавните разходи.

Според Кейнс ключовият елемент на тезата мултипликатора е пределната склонност към потребление. Тя се изчислява като се съпостави приръстът на разходите за потребление. Делта С и прираста на доходите Делта У.Понеже това съотношение представлява делене на една винаги по-малко или равно на една величина на друга величина, може да се предположи, че почти винаги е пределната склонност към потребление е по-малко и с малки изключения равно на едно. Следователно мултипликаторът К=1/1-с. Кейнс е нарекъл К мултипликатор на инвестициите-показва, че при нарастване на глобалните инвестиции доходът нараства със сума=К-пъти нарастване на инвестициите.

В теоретически план съществуват няколко базови хипотези, стоящи в основата на съвременните виждания за държавните разходи.

Обикновенно формалните определения за чисто държавните стоки са разнородни. Самуелсън ги разглежда като стоки притежаващи свойство благодарение на което потреблението има от всеки индивид не води до намаляване на потреблението на същите стоки от останалите хора.

Според Боуен при нормален пазарен механизъм е невъзможно да се осигури производството на чисто държавни стоки.

Подобни стоки трябва да бъдат осигурявани от правителството и финансирани чрез задължително събиране на данъци или държавни заеми.

Според Линдъл, когато става дума за една чисто държавна стока, след като е на разположение на едно лице, тя е на разположение на всички. Хипотезите на Линдъл и Боуен изразяват два подхода на частично равновесие, т. като изключват всякакво взаимодействие м/у държавната стока и частните стоки.

Трудно може да се изследват теоретическите и практическите аспекти на държавните разходи без да се вземат предвид образованието, пътищата, почивните станции, контрола в/у замърсяването на околната среда и здравеопазването. В не малки мащаби тези стоки и услуги се предоставят и от частния сектор. Най важното за подобни държавно осигурявани стоки е съществуването на външни икономии и загуби.1.Когато една област изхвърля необработени отпадаци в реката, много е вероятно това да е причина за подносянето на големи разходи за почистване на водата от региона на долу по течението; 2.Осигуряването на жилища с ниска ст-ст за опрелени доходни групи често се разглежда като правителствена функция преразпределение в натура. 3.Несъвършеното познание на друг пазарен неуспех, където намесата на правителството е наложителна.