ТЕОДОР ТРАЯНОВ -ВОЙНАТА, ПОЕТЪТ И РОДИНАТА

Между пропастите на страданието и горящите родни небосклони се раждат най-хубавите стихове на Траянов, посветени на народа и родината. Близо десет години след "Химни и балади" излиза стихосбирката "Български балади" (1921). Поставил в "Химни и балади" проблема за духовната цялост и хармония, в "Български балади". Траянов търси единството и хармонията ,не в сферата на личността и нейните вътрешни противоречия, а в сферите на общественото, на живото чувство към родината. Поетът прорицател е завършил своето пътуване от надзвездните висини към земята, слял своята съдба със съдбините на своя народ. Поетът е отново пророк и вещател, но в неговата пророческо-месианистична поза се трансформира народната болка и непреклонност, вярата на поета в непобедимостта на народа, преминал през безбройни страдания.

Част от тези балади - "Смърт в равнините", "Тайната на Струма" и "Родният лес", сa писани през 1913 г., печатани в сб, "Факел" (1913). Войната е първият сериозен пробив в поезията на българския символизъм. Теоретик на символизма и на чистото изкуство, Л. Стоянов изрече стихове, в които личността отстъпи и се смали пред величието на родината:

Без мене ти си пак велика, ала без теб какво съм аз?

Мотивът за родината влезе като нравствен критерий и обществена съвест, като трагична равносметка в стиховете на Лилиев; във военните стихове на Дебелянов се извърши дълбоко претопяване на личността и обществото. Българските символисти откликнаха с вълнуващо и чисто патриотично чувство, с живо съпричастие към националната драма и в годините на страдание изпяха едни от най-хубавите си песни. Образът на родината рушеше затворения личен свят, изместваше позициите на поета от проблемите на личността към проблемите на колектива и на живота.

В периода от 1919 до 1923 г. в сп. "Везни" Г. Милев обединява почти всички символисти. Наред със стиховете на Хр. Ясенов и Г. Милев поместените във "Везни" балади на Траянов най-ясно отразяват художествената атмосфера след войните и тревожната, търсеща атмосфера на списанието.

През 1920 и 1921 г. във "Везни" Траянов помества няколко от своите "Български балади". В цикъла "Балада за неблагословения син" (Везни, г. III, 1921, 2) звучи бодлеровският мотив за романтично пътуване към далечните страни на красота и огнелика мечта и хармония ("Прощаване"). Но в тоя мотив за романтично пътешествие