ТЕОДОР ТРАЯНОВ - СУБЕКТИВИЗАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

Поезията на Траянов се движи в сферата на пределния драматизъм и титанизъм на чувството, характерни за Яворов, на острото напрежение, на ъгловатите контрастни линии, в обсега на нагорещената конфликтност, на поетически монолог, разкриващ контраста на чувството. Тя е близо до Яворовия стих с тревожната си атмосфера, с наличието на вътрешни борещи се сили - между реалност и идеал, между материя и дух, между богоборчески пориви и фатализъм, между съкровена нежност и непрекъснати сражения на духа със самия себе си, със света, съдбата и бога. Чувството за универсална скръб и при двамата е естествен резултат от трагичната среща на поета със света, на личността с обществената действителност и с космичната драма на човешкото битие.

Но ако Яворов с невиждана и непостигната дълбочина разкри процесите на това сблъскване на човешката личност, показа мащабите на човешкия дух в неговите висини и бездни. В поезията на Траянов търси разрешение друг вид напрежение, поетът дири опора в необикновената, силна, изключителна личност, в самотния идеал без име в неназованата цел, в самия устрем към самопреодоляване и духовна победа, в надмогване на страданието и в жаждата за самоусъвършенстване на духа.

Лирическият герой на Траянов е в позата на древен маг, пророк и жрец; неговите мащаби се чертаят в стремежа да излезе вън от границите на преходното и земното; той е обхванат от жеста на рушенето и отричането, от екстаза на творческото изравняване на човека с вселената и бога. Титанизмът на Яворовия лиричен герой носи името диалектика, на Траяновия богоборчество. Но и при двамата поети се чувства нещо общо в естетическия климат - разкриването на лирическия герой в най-високата точка на драматична конфликтност и на напрежение на духовните сили, на трагично поражение и непримиреност, на вътрешна, духовна мащабност, на среща на най-интимното със стремежа към универсализиране и издигане до мерките на всечовешкото.

Сякаш тая първа, мощна вълна на символистичната поезия има свои художествени и естетически задачи - да разчисти пътя на човека като личност, да обособи духовните периметри на личността в бунт срещу тесните духовни мащаби на еснафското общество и действителност, да продължи борбата на П.П. Славейков за широки духовни хоризонти. Тоя първи етап на нашия символизъм имаше своите обществени и естетически измерения и би могъл да се определи като бунт на личността, като естетическо. Определяне на духовните