ТЕМА 1

ИКОНОМИЧЕСКИ ИДЕИ И ТЕХНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ И РИМ

Икономическата наука се формира в по-късен етап. Икономическите идеи са били прикачени към възгледите на древните философи.

1.Икономическите идеи в страните от Древния Изток най-ранни прояви на икономически идеи се срещат в древната история на източните народи и особено на Египет, Вавилон, Индия, Китай. В древна Индия този процес на прехода от общинската към робовладелската система намира отражение в свещените книги наречени "веди". В тях се посочва селската община като основа, но се изтъква и възникването на частната собственост и разделението на обществото на касти. В съчинението на Каутил "Наука за политиката" от IV в.пр.н.е. се изтъкват особеностите на робовладелската система в Индия, което предвижда редица права на робите, като притежание на имущество, създаване на семейство с право на унаследяване, възможност за самооткупуване и освобождаване.

2. Икономическите идеи и техните представители в Древна Гърция и Рим.

Най-пълно икономическата мисъл в Древна Гърция е представена от творчеството на древногръцките мислители, философите енциклопедисти. Особено Демокрит, Ксенофонт, Платон и Аристотел.

• Демокрит е представител на мотериалистическите възгледи във философията. От тези позиции изтъква, че между човека и природата съществува вътрешно единство.

• Ксенофонт е последовател на идеите на Сократ. Неговите идеи са отражение на прехода от натуралното към стоковото стопанствоПлатон е представител на идеализма във философията (обективния идеализъм)..

• Аристотел е най-виден представител на древногръцката икономическа мисъл. По негово време (IV в.пр.н.е.) стоковата размяна вече заема значителни размери, макар че основно все още е натуралното стопанство.

а) Приема за основа на стопанската дейност натуралното стопанство, тъй като то осигурява необходимите блага за домакинството, но допуска и препоръчва една част от продуктите да се разменят за други стоки или пари.

б) Характеризира двата типа стопанство, като едното нарича икономия, когато се създават продукти за собствено потребление (натурално стопанство). Това понятие е съставено от думите "ойкос" стопанство, домакинство и "номос" закон.

в) Анализира развитието на размяната (обявява се против лихварството и търговията) и изяснява трите последователни форми на стокова размяна, а именно непосредствената размяна (стока срещу стока, без участие на пари), опосредствена размяна (стока за пари с цел закупуване на друга необходима стока), размяна с цел натрупване на парично богатство.

T Икономическите идеи в Древния Рим към II в.пр.н.е. Рим се превръща в могъща империя. В рамките на империята робовладелската система не само разшири своя обхват, но и придоби някои нови характерни черти:

• Съществуването на робството вече не се оправдава с природната предопределеност на хората, както считаха древните гърци, а се изтъкват юридически основания. Свързва се с правото на победителя да превръща в роби населението на победените страни. Освен това в положението на роби са поставени не само хора на физическия труд, а и представители на интелектуалния труд, като лекари, скулптори, майстори, занаятчии и др. Робите са били два пъти повече от свободните граждани. Специфична особеност на икономическата мисъл в Рим е представянето на икономическите идеи във вид на юридически формулировки. Сложните икономически отношения са правно регулирани, чрез съответни закони. Основа на икономиката на Римската империя през II в. и I в.пр.н.е. е било земеделието. Затова главните икономически идеи са свързани с проблемите на земеделието. Насочени са към обосноваване на пътища за развитието на земеделието. Най-видни представители на тези идеи са Катон Стари, Варон, Цицерон и др.

Цицерон е известен с разобличаващите си речи против заговора на Катилина в защита на републиката. В съчинението си "За държавата" защитава интересите на едрите търговци, земевладелците, лихварите, но същевременно се застъпва за съгласуване на интересите на различните класи и по-специално интересите на робовладелците и робите. Така се гарантира стабилността на държавите.

Освен официалната икономическа мисъл, защитаваща робовладелската система в началото на новата ера възникват учения, изразяващи социалните проблеми и противоречията в робовладелската система.

ТЕМА 2

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИДЕИ И ТЕХНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

1. Икономическите идеи и техните представители през Средновековитето в първите векове на новото летоброене и особено към IV- V в. Римската империя се разпада. Това е резултат от една страна на задълбочаващите се вътрешни противоречия и въстания на робите, настъпва криза в рабовладелското общество. От друга страна постоянните нападения на преселващите се от изток племена. Като резултат от разпадането на империята възникват множество европейски държави. В същото време се извършва преход от робовладелската система към феодалната система, защото робовладелската система започва да задържа обществения прогрес.

Феодалната система се основава върху едрата поземлена собственост и закрепостяването на селяните към нея, които я стопанисват срещу задължението да заплащат рента на собствениците на земята (феодали и монарси), за разлика от робите, селяните са притежавали собствени средства за производство и са били заинтересовани от резултатите от своя труд. Феодалната система е по-прогресивна от робовладелската система. Феодалната система е господствала в Европа от V в. до към XV-XVI в. Тя е приела наименованието Средновековие, което от своя страна се разделя на Ранно, Развито и Късно Средновековие. През годините на Средновековието са били християнските идеи. Икономическите идеи са се формирали като съставен елемент на християнското учение. Имали са характер на нравствено-религиозни норми за поведение на хората в стопанската дейност. Християнството се заражда в периода на разпадането на Римската империя, като движение на бедните и онеправданите слоеве. То се основава на идеите, че земният живот е труден, но е временен, той е само подготовка за вечния задгробен живот. Ако човек спазва предписаните от бога норми го очаква щастлив задгробен живот в рая. Първите християни са живеели съвместно в общини, в условия на колективна собственост и скромно потребление. Издържали са се главно от подаяния на свои привърженици, затова са подценявали стопанската дейност и са имали негативно отношение към труда. Представител на икономическите идеи през Късното Средновековие е Тома Аквински преподавател в богословския факултет на Парижкия университет. Най-важното и главното му съчинение е "Сума на богословието". Неговото творчество е използвано за утвърждаване на идейните основи на католическата църква. Икономическите идеи на Аквински са израз на опита да се постигне съчетание между традиционното феодално стопанство и новите явления, произтичащи от разширяването на стоково-паричните отношения. Поради това той от една страна защитава феодално йерархическата система основана предимно на натуралното селско стопанство, а от друга страна не е против развитието на стоковата размяна, разгръщането на търговията, разширяването на занаятчийството, които всъщност подкопават основите на феодалната система. Той заема също положително отношение към труда, но не оценява еднакво различните видове труд. Като по-висш възприема труда на духовенството, а физическия труд определя като черен труд, предназначен за крепостните селяни. Частната собственост той характеризира като естествена потребност на човека, но нейният размер трябва да бъде съобразен със съсловното положение на хората, т.е. аристокрацията да има по-голяма собственост.

ТЕМА 3

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ НА ВЪЗНИКВАНЕТО И ОСНОВНИ ИДЕИ НА МЕРКАНТИЛИЗМА. РАНЕН И КЪСЕН МЕРКАНТИЛИЗЪМ В АНГЛИЯ

1. Преходът към капиталистическа пазарна икономика и отражението му от теорията на Меркантилизма През периода на Късното Средновековие възникват предпоставки за преход от феодалната към капиталистическата стопанска система, която се основава върху всеобщо господство на пазарното отношение. Главните предпоставки за установяване на капиталистическата пазарна система са: *натрупване на достатъчно богатство в една част от обществото, *лишаване от средства за производство на друга част от обществото, които се превръщат в наемни работници.

Меркантилизмът е първия опит за научен анализ на създаващата се капиталистическа система на пазарното стопанство. С тази теория се постави началото за формирането на икономическата наука, като самостоятелен клон на обществознанието. Меркантилизмът прилага нов научен подход при изследването на икономическите явления. Той отрича подхода на Средновековните мислители с неговата отвлечена схоластика и църковен догматизъм, и прилага обективен анализ на реалните процеси, докато Средновековието изразява християнския морал с негативното му отношение към търговията и богатството. Меркантилизмът поставя на преден план иконмическите интереси, проявяващи се чрез отношенията и изразяващи се в стремежа към забогатяване. Разбира се, прилаганият от Меркантилизма подход е все още ограничен, защото първо той се свежда само до външно описание на икономическите явления, а не резкрива тяхната същност; второ изучава само сферите на обръщението и по-специално търговията, а не навлиза в сферата на производството, поради което не дава цялостна картина на икономическия живот. Ето защо Меркантилизмът се оценява само като първа стъпка към обособяването на икономическата наука, като самостоятелен клон на обществознанието.

2. Развитие на меркантилстическите идеи. Ранен и Късен Меркантилизъм. С разширяването на пазарните отношения и задълбочаването на първоначалното натрупване на капитала, меркантилистическите идеи в Англия са се развивали. Поради това се е обособил ранен и късен меркантилизъм. Те имат общи черти, но и някои различия.

• ! Ранният меркантилизъм се проявява в Англия през XVI в. Негов представител е Уилям Стафорд. Идеите си излага в книгата "Критично изложение на някои жалби на наши сънародници", написана под формата на диалог между различни съсловия. Основната идея на книгата е изводът, че вносът на стоки от чужбина е вреден, защото води до изнасяне на пари и намаляване богатството на страната. Затова издига лозунга повече да се продава в чужбина, а по-малко да се купува.

! Късният меркантилизъм се появява към първата половина на XVII в. По това време търговията и кредита широко се разрастват и разнообразяват. Това води до значително натрупване на капитал в отделни собственици, поради което настъпват някои промени във възгледите на меркантилистите по отношение пътищата за увеличаване на богатството.

Най-известен представител на Късния меркантилизъм е Томас Мън. Той е едър търговец и един от директорите на Източно-индийската компания, която се счита за първообраз на акционерно сдружение. Възгледите му са изложени в книгата "Богатството на Англия във външната търговия или балансът на външната търговия". В нея за първи път разработва проблемите на търговския баланс. Главните му постановки са следните:

• Не отделният търговец трябва да постига превишаване на износа над вноса, а в страната като цяло да се реализира активен търговски баланс, т.е. превишаване на износа над вноса.