Теми и идеи в творчеството на Пенчо Славейков

П.С. принадлежи към второто поколение следосвобожденски творци, които обединени в кръга Мисъл се стремят да преодолеят битовизма, провинциализма, социалността и примитивния реализъм на възрожденската литература. Придобил своето философско и естетическо образование под въздействието на Ницше, Фолкелт, Вундт, поетът извежда националното изкувство на нови висоти. За него е особено важно литературата да развива национално своеобразие в досег с общоевропейските, общочовешки постижения, при което творческият поглед да се взре в проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане (П.С.). Това именно е новата тенденция към европеизация. Такава е ролята на новото естетско разбиране за изкувството, поставящо индивида в основата на философската представа за света. За П.С. литературното творчество е художествено познание за трайното в битието и духовността на един народ и интересът към отделния човек означава преди всичко интерес към духовния му живот, към изконните му български ценности.

Като личност и творец П.С. не се формира само под въздействието на чужди идеи, а е дълбоко свързан с демократичните и реалистични традиции на възрожденската литература. Син на П. Р. Славейков, той носи неговото отношение към историята, народното творчество, разбирането за мосията на литературата за обществения живот. Всичко това допринася за идейно философското и емоционално образното богатство на неговия поетичен свят. Дава начало на различни тематични струи и идейни тълкувания, на разнообразни творчески търсения и противоречия.

В своето поетично творчество П.С. продължава линията на интимната и пейзажната лирика в българската литература, внасяйки една особена вътрешна тишина и философска вглъбеност. Докато Вазов рисува грандиозността на планинския пейзаж, величието на природата, асоциирайки го с величието на българския дух, то при П.С. откриваме модерна от психологически тип, пейзажна лирика. Боян Пенев най-добре синтезира същината и : Като непосредствен лирик най-често в природата той дири себе си и влага себе си. В отношението му поет и природа най ценен е моментът на взаимно абсорбиране, преливат се едно в друго и при това абсорбиране не може да се улови границата между персонифицираната природа и индивидуалното чувство.

Типичен пример за такава лирика е произведението Спи езерото. В него се пресъздава мотивът за диалектическото единство между миг и вечност, покой и движение, видени през субективния поглед на твореца.

Дълбок психологизъм изпълва творбата В стаичката пръска аромат произведение от интимната му лирика. Образът на любимата е изграден чрез асоциации между нейния образ и цветята, които е забравила.

Тази линия в интимната и пейзажна лирика е продължена от творци като Яворов и Дебелянов.

Творбите с философска проблематика образуват отделен кръг в лириката на П.С. Ткъв тип са Фрина, Сърце на сърцата, Симфиния на безнадежността. Те