Теми и идеи в поезията на Възраждането

По време на възраждането интересът на културните дейци към българските старини и народно творчество е израз на патриотичен подем. Разпален от Георги Раковски, този интерес подхранва революционната романтика . Поетическото творчество намира опора в забравените народни богатства. Върху тази благодатна основа се развива творчеството на Петко Славейков, Никола Козлев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Любен Каравелов и Христо Ботев .

Наред с този интерес се развива и друг- към постиженията на световната литература.Появява се особен глад за култура, отваря се път към западноевропейските и руската литератури, започва стремглаво приспособяване на чужди произведения , побългаряване съобразно изискванията на момента.Някои поети по-добре усвояват стихотворните правила на чуждата литература и пишат на съответния език Никола Пиколо и Григор Пърличев на новогръцки, Димитър Великсин на френски и румънски език и т.н.

Практическите потребности на възрожденското училище

Стават причина мнозина да опитат перото си и да поставят началото на т.нар. даскалска поезия сътворени от учители песни и стихотворения за училищните празници . Тези творби не се отличават с особен и художествени качества, но са широко разпространени.

Новата българска литература е пряко свързана с делото на българските католици и т.нар. павликянска поезия . За поетическото творчество на източно православните българи също е характерна религиозната тематика, която постепенно преминава в светска. По-значителна творба от това време (18-19 век) е Ода за Софроний на Димитър Попски. Поетическите прояви се засилват през 30-те, 40-те, 50-те ГОГОГОГГГГГГГГГГГГГгодини на ХIХ век . Тогава творят Константин Огнянович, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Никола Касапски и др.Техните оди, ридания, стихотворни жития,