Темата за трудът във Ветрената мелница на Е.Пелин

Елин Пелин създава Ветрената мелница за да представи трудът и трудолюбието на българина не като мъка, а като естествен израз на човешката жизненост. Това е един от малкото разкази, непомрачени от трагедията и нещастието на човешкия живот. През цялото време се запазва една оптимистичност и надежда, която предизвиква у нас положителни чувства.

Авторът отбелязва жизнеността и трудолюбието на българина, както и способността да оцелява и желанието му за красота и хармония в живота. Самото заглавие е символ на труда на дядо Корчан и Лазар Дъбака, които се опитват да превърнат целите си в реалност. Те са герои доброволци, опитващи се да избавят своите съселяни от глад. Сушата предопределя трагедията на селото и е повод за строителните начинания на героите, решили да надмогнат природното бедствие. За дядо Корчан и Лазар Дъбака работата е важна сама по себе си, а толкова за крайната си цел. Те знаят, че за това с което са се захванали може да не им донесе успехи и биха станали смешни в очите на съселяните им, но това не ги притеснява. Двамата изпитват по-голям страх от бездействието и липсата на работа, отколкото от последиците на евентуалния им неуспех. Корчан и Дъбака ги свързва трудът, сърдечните разговори, доброто сърце, майсторството и едно голямо приятелство.

Според Елин Пелин трудът е истинската мяра за смисъла на човешкото присъствие в света. Чрез него също се утвърждават и се преосмислят вековни ценности. В произведението трудът не е нещо тягостно и натоварващо. Героите успяват да открият в него и хубавите страни. За тях трудът се свързва с радост, веселие, дори е като празник на душата. Пример за това е когато на строежът на мелницата се появява друг герой от творбата Христина (внучка на дядо Корчан) заедно със своите съселяни за да окуражат и вдъхнат сили у двамата майстори. Когато тя чевръсто се покатерва на стълбата и грабва теслата от Дъбака, внася една закачлива и весела атмосфера, която предизвиква у нас жизнерадостност и незлонамерен смях.

Танцът е куломинацията на разказа, а в символичния план означава победата на любовта в живота. Надиграването между Христина и Дъбака обединява едновременно любов, страст, изкуство, жизнерадостност, която отбелязва тържество на доброто. Пред очите на читателя се ражда една истинска любов, която е доказателство, че българина освен трудолюбив е и любвеобилен. Обедини в собствените сили и двамата отстояват правото си на щастие. Облогът за надиграването е равностоен, като и двамата се държат самоуверено. Елин Пелин разкрива в пълни сили красотата на танца. Христина излиза от рамките на смиреността и успява да завладее със своята искреност сърцето на Дъбака. Ветрената мелница е тази която събира двамата млади.

Елин Пелин разкрива жаждата на българина за пълноценен живот, несломимия му дух, вярата му в любовта и дружбата и вечните нционални ценности съхранени и до днес. Писателят възхвалява трудолюбието, изобретателността, упоритостта и находчивостта на народа, който дори и пред страданието и злото намира сили да се изправи и противостои.