Начало на реферати

Темата за историческмото съзнание и родовата памет в предисловията на Паисиевата история


Неслучайно за Паисий езикът става синоним на род, народност, националност. Той е толкова възмутен от тези, които са се отрекли от своята народност, че му е трудно да намери най-подходящата дума, с която да назове постъпките им. Той възкликва: О, неразумни и юроде! , Защо се срамуваш да се наречеш българин.... Или не са имали българите царство и държава!. Но най-голям упрек и обида се чете в думите му: Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?. Те изразяват дълбокото огорчение на Паисий от самозабравата на българина, който се влачи по чуждото. Употребата на този глагол се свързва с представата за змията, символ на коварство и предателство. Именно така Паисийй нарич всички родоотстъпници, които се гърчеят. Гърците познават славното минало на българите , но му завиждат и не признават достойнставата му: За да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък.


История славянобългарска не е исторически документ, а художествено произведение, в което атонския монах идеализира миналото на българския народ, то е сакрално и не бива да бъде забравяно.Това именно е посланието му към народа. На родолюбците той казва: Внимавайте!, Пазете я!, Преписвайте я! .Това е тяхната задача- да запазят историята и да я разпространят сред целия народ, да я разкажат на тези, които не могат да я прочетат , защото само със знанието за славното си минало българите ще могат да повярват във възможностите си.


Паисий доказва не само, че българите са храбри и непобедими войни ,но и че имат богата култура с общонационално и интернационално значение. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в бълг. история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов За славянските учители. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги.



Творбата История славянобългарска на Паисий Хилендарски е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието но българския народ и неговата култура. Тя е оптимистична, възкресяваща народното самосъзнание на българския народ чрез спомена за славното му минало. И заедно с това е обречена на вечна младост, защото този, който съумее да улови духа на своето време, завинаги принадлежи на бъдещето.




Темата за историческмото съзнание и родовата памет в предисловията на Паисиевата история facebook image
Публикувано от: Стоян Георгиев

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.