Темата за добротворството в разказите на Йордан Йовков

В творчеството си Йордан Йовков поставя общовалидните проблеми на своето време за красивото и грозното, за живота и смъртта, за греха и изкуплението, за доброто и злото, като ги пречупва през призмата на нравствено-ценностните си виждания. Той продължава една вече утвърдена тема в българската литература тази за българското село. Неговите герои селяните, са носители на духовни красота и щедрост, на благородство, което остава неизменно въпреки трудностите на съдбата.

Разказите му Песента на колелетата, Другоселец, Серафим и други са ярък израз на Йовковия хуманизъм, който търси изконечната доброта у човека и вярва в нея. Неслучайно една от темите, които развива в творбите си, е свързана с добротворството на малкия човек, правещ впечатление с богатия си вътрешен свят. Но не е онова добротворство, с което се очаква в замяна някаква изгода, а безкористното, направено заради самото дело. Когато е сторено с чисто сърце , то сближава хората и провокира тяхната чувствителност, и ги прави истински хора. Йовков вижда безкористното благодеяние или като средство за оставяне на следа във времето, за откриване смисъла на живота (Песента на колелетата), или е станало обичайно повтарящо се действие, което обаче променя мирогледа на околните (Серафим), или е породено от съпричастността към неволята на събрата ( Другоселец).

Песента на колелетата е един от разказите, в който Йовков представя може би цялостната си философия, насочена към откриването смисъла на човешкия живот. Висшата земна мисия на индивида се крие в направата на запомнящо се добро дело, чрез което до известна степен се побеждава преходността. По този начин, оставяйки диря след себе си, човек се докосва до вечността. Главният герой Сали Яшар, който е ковач, всеизвестен в околността със своите пеещи каруци, след несгодите в живота си достига до екзистенциалния въпрос какво трябва да направи, за да придаде смисъл на съществуването си и да раздаде на хората малко радост и надежда. Наблюдавайки често природата, той осъзнава, че хармонията, царяща сред нея, липсва в неговия живот. Селянинът е загубил двамата си синове, единствената му дъщеря е омъжена надалеч. Липсата на близките му хора до известна степен е предопределило желанието му да направи нещо наистина добро и запомнящо се т.нар. себап, който да засегне повече хора, да надживее много поколения. Той дълго размишлява какво да бъде безкористното благодеяние, но идеите, които му идват на ум, се оказват или недостатъчни, или не твърде почтени. Истинският себап означава човек да вложи душата и сърцето си в него. Старият майстор разбира истината за своето призвание от разказа на Джапар за завръщането на един от съселяните им. Думите: Сали уста,