41. Икономиката на България след Първата световна война. Реформите на БЗНС

• Ньойски мирен договор 27.XI. 1919г.

Икономически последици

България гбуи 1/10 от територията си и 1/7 от населението си. С най-голямо значение са следните територии:

• Южна Добруджа, защото там се намират най-подходящите земи за отглеждане на зърнени култури.

• Западна Тракия - намират се най-подходящите земи за отглеждане на тютюн.

• Западните покрайнини /Димитровград, Босилекград, Струмица днешна Събия близо до западната ни граница/

Финансови санкции

Репарации в размер на 2, 250 млрд. Френски франка на съседните ни държави /без Турция/ . Трябва да се изпратят освен това около 700 хил. броя едър добитък и 250 хил. т. въглища.

• Реформите на БЗНС

След Първата световна война в България за пръв път идва правителство, което да защитава интересите на мнозинството /90% от населението/. Най-големия проблем бил недостигът на земя, защото от началото на века броя на селското население се увеличил с 30% за 20 години. Имало също голямо количество бежанци.

Аграрната реформа на БЗНС

Целта на аграрната реформа земята да се даде на тези, които реално я обработват, защото повечето земеделци, които я обработвали плащали наем на едрите земевладелци. Въведена е със закон за трудовата поземлена собственост от 1921г. Според закона, ако дадено лице е земеделец можа да притежава максимум 300 дка,а ако не е земеделец, т.е. не ги обработва от 40 до 100 дка взависимост от това дали е семеен. Земите над тези размери се отчуждават от държавата и влизат в специален държавен поземлен фонд, от който те се разпределят към следните лица:

1. Обезземлените земеделци;

2. Малоимотните земеделци;

3. Кооперациите;

4. Бежанците

Втора реформа на БЗНС

- Трудовата повинност

1 Цел: да се мобилизират и използват по-ефективно работните сили на по-младата част от населението за възстановяване и развитие на страната.

2.Цел: да се намери заместител на казармата. /Защото според Ньойския договор нямаме право на наборна армия, а само на професионална./

3 Цел: Да се премахнат преградите между градската и селската младеж. / Става въпрос за мъжете над 20 години за 1 година и жените над 16 години за 6 месеца./

Данъчната реформа

Цел: да се поставят на една основа доходите в градското и селското стопанство. Въведен е за пръв път данък общ доход за физически лица, който бил прогресижен от 2 до 35%. Съществувал необлагаем минимум /от 3 до 5 хил. лв./, отново в зависимост от семейното положение. Още първата година 35% от населението били освободени. За пръв път се въвел ергенски данък +10% към основния данък.

Консорциум