Телевизията и децата

Увод

Телевизията е най-масовият от всички традиционни канали за комуникация. Информацията, която се предава, може да бъде локална или регионална (характерно за кабелните телевизии), но излъчваната програма в повечето случаи търси масовата аудитория. Интернет обаче безусловно към настоящия момент има най-голямата аудитория и то географски разпръсната. Той е средата, в която всичко се случва и информацията, и развлечението, и общуването, и емоциите, и бизнесът.

В целия свят телевизията вече се утвърди не само като нов и важен род на журналистиката, но и като система от изобразително- изразни средства. Тази система езикът на телеекрана дава възможност да се отразява и трактува действителността и във форми документални, и във форми художествени.
Чрез различните средства за масова информация, телевизията довежда до реципиента същността на държавната и международна политика, решенията по управлението на обществото, просвещава, препоръчва, призовава, подбужда, организира, забавлява и формира общественото мнение.

От друга страна, телевизията има насоченост и към аудитория, чието присъствие пред детския екран е доста спорно децата. Това налага да се изследва взаимодействието между децата и телевизията.

Изложение

Детската възприемчивост е тотална, включително и от видяното на телевизионния екран. Разбира се, много от програмите могат да се окажат точно толкова градивни за децата, колкото и родителската загриженост.

По отношение на влиянието на телевизията върху детската психика съществуват разнообразни мнения. По мнението на част от учените телевизията може да помогне на децата да се научат да говорят. Тя развива вродената им съобразителност, тъй като телевизорът е такава подкрепа при ученето на езика, каквито са и илюстрираните детски книжки. Други смятат, че телевизията манипулира детската психика и е вид агресор. Трети изследователи акцентират, че