Забравена парола?
Начало на реферати

Текстът като обект на познание



1.Текстът като обект на познание- Езиковите текстове- митове, легенди, приказки, химни, поеми, разкази за големи приключения или големи катастрофи са били обект на внимание през човешката история. За съхраняването им е имало правила и норми- кой, кога и какво има право да говори; кои са правилните и неправилни начини, кои притежават особена стойност и трябва да се съхранят за поколенията. Текстовете оценявани като важни са с привилегирован статут. Запазвали са се чрез запаметяване, определени ритуали, контролиран достъп, записване, презаписване, тълкуване. Най-ранни занимания с езиков текст се преписват на античната реторика по-късно на стилистиката, като се фокусира в/у стилово-езиковата хомогенност в различни видове текстове. Друга филологическа дисциплина, която се занимава с текстове е поетиката; както и теория на литературата тя акцентира в/у авторовия худ. т. и спецификата му. Друга дисциплина е текстологията, тя събира, описва и съхранява писмени паметници, интересува се от авторството на текстовете, принадлежността им към епоха, школа и корекциите в тях. През първата половина на 20в. на езиците се дава преднина в научните постановки на Фердинанд дьо Сосюр и Блумфиилд, които са мислели езика като социално валидна знакова система те говорят за лингвистика на езика и речта занимаваща се с реалната комуникативна употреба на езика. Пражката лингвистична школа и датската структуралистична през 40-те г. на 20в. обръщат внимание на членението на изреченията и се забелязват подстъпи на връзките м/у отделните изречения. Датския структурализъм изнамира глосематиката. Езикът се схваща, като абстрактна мрежа от връзки и взаимозависимости, в пресечните точки на които са езиковите елементи. В центъра на теорията са двата семеотични плана на езика- изразен и съдържателен , текста остава неизследван. В 1953г. Харис предлага анализ на свързаната реч (дискурс). В резултат Ноъм Чомски извежда нова граматика- трансформационна (генеративна). През 60-те Хартман говори за феноменологична първичност на текста спрямо цялата сфера на езиковостта. Хората говорят не с изолирани думи и изрази а с текстове. Така се полага основата на нова дисциплина- текстолингвистика- в тази област работят Дреслер, Шмит, Барт, Ван Дайк.

Семиология- френския структурализъм 60-70 г. на 20в. който се занимава с анализ на разказан текст. Московско- картувската семиологична школа представя худ.т. като вторично модулирана система. Американците в лицето на Рифатер и Деман представят т. като антиструктуралистична направление.Постструктурализъм (деконструктивизъм) те прилагат в т. деконструкция. Изисвка се подробен прочит чрез разбиване на удобни за анализ фрагменти. Според деконструктивизма смисъла на текста не може да бъде под контрол на автора, той зависи на първо място от интерпретацията на читателя (Роналд Барт). До деконструктивизма се доближава рецептивната естетика, история на четенето.

2. Характеристики на текста- Текстът е обект на дискусии. В съвременната му теория има 2 подхода- 1. откриване на процедури, правила и схеми, които определят структурата на т. ; 2. функционирането и стиловото многообразие на конкретния речеви акт, чиито резултат е текста. Текстът е произведение на речеви творчески процес и притежава завършеност, обективност във вид на писмен документ. Вземаме за отправна точка понятието информация, като основна категория на текста. Съдържателно фактологическа информация – съобщение на факти, събития, процеси от действителната или фиксионалната сфера. Разкрива индивидуалното авторско отношение към описваните явления, причинно следствени връзки и тяхното сложно психологическо и естетико-познавателно значение.

Съдържателно подтекстовата информация е скрита извлечена от съдържателнофактологичата поради способността на текстовите единици да се извличат от асоциативни връзки. За вида на информацията от голямо значение е формата. Информацията е концептуална, съдържателно концептуална, може да е и инфо. в худ. творби, които представляват специфично съдържание. Тази информ. не се възприема еднакво от всички, защото концептуалността остава. Подтекстовата информ. може да се изявява и въз основа на проникването в съдържателно- концептуалната информ. в нейната цялостност защото отделното изречение придобива нов смисъл, когато се разглежда в по-големи отрязъци на изказването. Съдържателно- логическо разчленяване- характерна особеност на т. е разчленяването му, логическо осмисляне и съотношение на частите на текста на преднамерения замисъл на твореца.; обемно разчленяване- откриване на части свързани със структурата на т. ; контекстно разчленяване- откриване на различни форми на речев творчески акт- авторска реч, повествование, природна картина, персонаж, отстъпление на автора. То помага да се приближи читателя към събитията в текста. Целостта на текста се осигурява от изложените факти – континиум. Темпоралната пространствена последователност се нарича кохезия. Нейни структурни средства, които имат текстообразуваща функция могат да бъдат асоциативни, образни, композиционно структурни, стилистични. Всеки текст е творчески процес на изразяване на мислите, чувствата, състоянието на автора.

3. Критерии за текстуалност- Понятието текст произлиза от лат. “тексус”- изтъкан, свързан. От гледна точка на лингвистиката т. е организирана единица състояща се от последователност на отделни изказвания.Текстът се разглежда като арена на езикови явления на тяхната реализация в единството и цялостта им. От определението на текста като организирано семантическо (смислово) пространство идва и възможността за неговото декодиране. Разчитането на текста предполага владеене, разбиране на неговия език, код, шифър и др. В литературознанието литературно- художествени произведения или отделни техни части могат да оформят смислови полета. Лит. текст притежава образно езикова структура, алегоричност, иносказателност, експресивност, основен тон (трагически, комичен и т.н.) . Текстът се нуждае от тълкувание, интерпретация, асоциативно изграждане и емпатия. Литературния художествен текст е изцяло изграден върху фикцията и семантиката му не се отнася до означаване на реални събития и личности. В худ. текст възникват комплексни синтагматични думи, които създават своеобразно значение на образите. Нарушаването на това единство разрушава худ. значение. Лит.-худ. текст изгражда особена симетрична система от образи – знаци на словесна реч предаващи значения близки до тази на мимиката, жеста, пантонимата- словесната живопис.

Обхват на текста- терминът е основен за текстолингвистиката за теорията на текста, лингвистичния анализ, дискурса и е един от основните за общото езикознание, семиотика, културология, теория на комуникациите и др. Редица обекти се свързват с понятието текст- писмо, роман, стихотворение, съобщение във вестник, статия, публична реч.

Граници на текстуалността или категории:

  • семиотичност- способност на текста да представя и замества намиращ се извън него обект (знак за тревога “Внимание”; “Високо напрежение”).

  • интенционалност- въздействие в/у възприемателя;

  • автономност; комуникационна самостойност; ситуативност.

Всички тези характеристики при своята едновременност дават възможност даден писмен обект да се признае за текст.

Текст е всяко знаково образование, което е умишлено създадено, отличава се със стройна и смислена самостойност и със способност за осъществяване на самостойна комуникативна функция в конкретна ситуация на общуване. Всичко останало не е текст.

4.Групи на текста- В рамките на широките представи на текста, не се поставят въпроси нито за типа знаци, нито за обема и структурната му стойност. За текстове се приемат: писма, романи, епиграми, афиши, реклами, филми и други. Обосновава ме 3 вида текстове според знаковата система.

1.Текстове в тесен смисъл- те са езикови текстове, като строителен материал се използват знаците на естествения човешки език.

2.Не езикови текстове- използват се единици от други не езикови знакови системи.

3.хетерогенни- смесени текстове. Те създават знаци принадлежащи на различни знакови системи. Смесват се знаци от не езикови системи-неми филми. Комбинация м/у езикови знаци и знаци от 1 или повече не езикови системи.

Текста има водеща роля в процеса на общуване и е предмет на специален интерес. Характеристиките на езиковия текст са:

Текстът като обект на познание facebook image
Публикувано от: Йордан Костадинов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.