Техника на данъчното облагане лекции

Подоходно облагане на физически лица в РБългария. Обща характеристика.

Облагането на доходите на физическите лица започва повсеместно да се прилага в края на 19ти и началото на 20ти век. У нас облагането на физическите лица от 1950 година и законодателно се регламентира със Закона за Облагане Доходите на Физическите Лица. От 1997 се въведе нов за народа Закон за облагане доходите на физическите лица и чрез въвеждането на новата организация на облагане се утвърдиха принципите:

1. установяване на брутния доход на физическите лица се осъществява като под внимание се взема дохода както по трудови правоотношения, така и дохода, получен като допълнително възнаграждение или по граждански договор.

2. обект на данъчно третиране са доходите не само на физическите лица, но и на някои юридически лица (с патентен данък)

3. установи се неблагаем месечен и годишен минимум, който се формира като под внимание се вземе полученият доход както по трудови правоотношения, така и дохода по извънтрудови правоотношения.

4. обект на данъчно третиране е не брутния, а нетния доход на фицическите лица. Говорейки за облагане на физическите лица, трябва да подчертаем, че се отнасят още и ЕТ, лицата, упражняващи свободни професии, тези по граждански договор.

Субектите на данъчното облагане се разделят н аместни и чуждестранни физически лица. Това разделяне е в зависимост от престоя на даденото физически лица в страната през данъчната година. Когато лице е престояло през данъчната година в страната повече от 183 дни е местно физически лица и обратно до 183 дни чуждестранно лице. Престоя на лицето в страната се установява от печатите в паспорта, каот деня на излизане и деня на влизане се смятат за половин ден. Класифицирането на физическите лица на местни и чуждестранни се прави за целите на данъчното облагане. Тове е така, т.к. местните лица се облагат за доходи, получени както в страната, така и в чужбина, докато чуждестранните само за ходити в страната.

Облагане на доходите от трудови правоотношения.

Данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения и приравнените към тях се базира на следните принципи:

1. определяне на облагаемия доход за календарния месец. В облагаемия доход за месеца се включват всички плащания, включително наградите, получени в пари и натура то работодателя през съответния месец.

2. социалните разходи и разходите за здравно осигурителната каса, които са за сметка на работниците и служителите не се включват в облагаемата основа.

3. в облагаемия доход за календарния месец не се включват трудови възнаграждения, изплатени през минали периоди.

Когато през текущия месец се изплащат възнагреждения за минал период, то дохода се облага самостоятелно за месеца, за който се отнася.