ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ

Растения, които дават суровина за преработка в едни или други клонове на промишлеността, се наричат технически култури. Едни от тях са диворастящи, а други се отглеждат.

В зависимост от основната суровина, която се получава, техническите култури се групират във влакнодайни, маслодайни, захароносни, каучуконосни, дъбилни, багрилни, скорбелоносни, етеричномаслени, наркотични и др. След преработката на много от тях се получават ценни вторични продукти, които намират различни приложения.

Най-важната влакнодайна култура в света е памукът (над 33 млн. ha и годишно производство от 40 50 t неомаганен памук и 14 15 млн. t влакно). Памукът е една от древните култури в Индия и Китай е отглеждан преди около 5000 г., в Мексико и Перу е познат също от стари времена. В България памуковата култура е известна още от VI VII в., но сигурни данни за пренасянето и отглеждането му датират откъм 1840 г. Днес памук се отглежда главно в Старозагорско и Хасковско, отчасти в Сливенско и Ямболско (13 000 - 15 000 ha и среден добив 120 130 kg неомаганен памук от декар).

Памукът принадлежи към сем. Слезови, като са познати 5 културни вида. Най-голямо стопанско значение има обикновеният (мексиканският) , а на второ място е перуанският (египетският) памук. В България са създадени едни от най-ранозрелите в света сортове обикновен памук, които узряват за 105 118 дни - Бели извор, Гарант, Чирпан-26, с влакно, дълго 2831 mm, и Пловдив 10 с влакно 32 34 mm. Влакното на памука (трихомите по семената) се използва главно за получаване на тъкани. От семената се получават масла, амбалажна хартия, шрот (фураж за домашни животни), а от стъблата и листата груба хартия, технически спирт, оцетна и лимонена киселина и др.