Художествената култура на границата между вековете е важна страница в културното наследство на Русия. Идейната противоречивост, нееднозначността са били присъщи не само за художествените направления и тчение, но и за творчеството на отделните художници, писатели, композитори. Това е период на обновление на разнообразните видове и жанрове на художественото твотчество, преосмислянена всеобщата предценка на ценностите, както казва М.В.Нестеров. Нееднозначно е отношението към наследството на революционните демократи даже в средата на прогресивно мислещите културни деятели.

В руската художествена култура от края на ХХ-началото на ХХ в получава разпространение ДЕКАДЕНТСТВОТО, което обозначава такива явления в изкуството като отказа от граждански идеали и вярата в разума, потъването в сферата на индивидуалните преживявания. Тези идеи са били израз на социалната позиция от част на духовната интелигенция, която се е опитала да избяга от трудностите на живота . По този начин тя отразява в творчеството си кризисните явлениоя на тогавашния обществен живот.

Понятието МОДЕРНИЗЪМ (фр . moderne най-нов, съвременен) включва много явления в литературата и изкуството на ХХ век, създаденото в началото на този век е ново в сравнениес реаизма на предходното столетие. Все пак и в реализма на това време се появяват нови художествено-естетически качества: разширяват се рамките на реалистическото виждане за живота, има търсене на път за самоизразяване на лчността в литературата и изкуството. Модернизмът е общото обознаение на всички авангадистки направления прз ХХвек, които са програмно противопоставящи се на традиционализма в качеството на единственно и истински=о изкуство на съвременността и бъдещето.

Руската литература е продължавала да играе изключително важна роля в културния живот на страната. Направленията, противопоствящи се на реализма, започват да се зараждат в художествената кутура още през 90-те години. Най- значително от тях както по време на съществуване, така и по разпространение и влияние на обществено културния живот, е модернизмът. В модернистичните срупи и направления се обединяват писатели и поети, различни по своя идейно-художествен облик. Усилването на реакционно-мистическите идеи в общественото съзнание довежда до известно оживление на антиреалистическите течения в художествената култура.

СИМВОЛИЗМЪТ е направление в в европейското и руското изкуство през 1870-1910, съсредоточено е най-вече върху художествение израз посредством символа на интуитивно постигнатите същности и идеи. Смутни, често изострени чувства и видения.
Руският символизъъм като литературно направление започва съществуването си на границата между Х и ХХ век. Теоретичните, философски и естетически корени и източници на творчеството на писателите символисти са твърде разнообразни. В. Брюсов счита символизма за чисто худоествено направление. Мережковски се опира на христианското учение. Вячеслав Иванов е търел теоретическа опора във философията и естетиката на античния свят, пречупена през философията на Ницше. А. Бели се е увличал по соловьов, Шопенхауер, Кант и Ницше.