ТЕАТЪРЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО. АНГЛИЙСКА ДРАМА И ТЕАТЪР

Гръко-римският античен свят поставя театъра на пиедестал и му възлага високи обществени задачи. Новото феодално общество след V в. тръгва по други пътища, трасирали залеза на робовладелската класа. Изкуството попада под властта на християнството. А то, появило се като защита на потиснатия човек в края на робовладелското общество, през феодализма придобива статут на официална религия, постепенно поема функциите на единствен ръководител на духовния живот и започва да ограничава изкуствата, като им налага съобразяване с църковните канони.

Античната философия и изкуство изглеждат вече твърде светски, в тях витае свободен дух, неуместен за християнската догма, затова попадат под забраната на църквата или са преосмислени от схоластиката. Любимият на древните гърци театър престава да съществува и за да стигне до съвременния си вид, театърът започва развитието си съвсем отначало. През периода XI XIII в., когато се сформират средновековните градове, най-елементарните театрални прояви са разиграваните по площадите народни обреди. Изпълнителите са певци, актьори, смешници, познати в различните европейски държави като трувери, шпилмани, ваганти, скоморо хи и т.н. Като оценява въздействието на театрализираните кратки изпълнения върху публиката, Църквата допуска тези сценични форми за популяризиране на своите идеи. По време на големите християнски празници части от библейските текстове се преработват в диалози и се разиграват в центъра на храма. Така възниква жанрът литургична драма (след IX в.). Постепенно мястото на действието се изнася в преддверието на храма, налагат се и промени във формата и съдържанието, съобразно удовлетворяващия Църквата интерес на масите това вече е т.нар. полулитургична драма. В нея към библейския сюжет се добавят и битови елементи, езикът е по-малко изискан и стилизиран, а сред новите персонажи особено харесван е образът на дявола. Новата драма има засилен демократичен характер.

Извън рамките на религията през XIII в. се появяват опити за светска драма с автори трувери. Най-известни са пиесите на френския трувер Адам дьо ла Ал Игра в беседката" и Игра на Робен и Марион". В последващ етап авторите на религиозни драми са изместени от трувери. Появяват се нови театрални жанрове миракъл, мистерия, моралите, интерлюдия.

Мираклите (от лат. miraculum чудо) са драматизации на църковни легенди, съчетани с битова и социална съдържателност. При тях острият конфликт се разрешава чрез намесата на божествени сили. Персонажът е пъстър кръстоносци, разбойници, крадци,

грешници, а библейските лица съставят официалната, допустима от Църквата рамка.

Мистерията се характеризира със зрелищност. Площадната еуфория е част от панаирите на укрепващите градове след XV и XVI в. в Европа. В сравнение с литургичната драма мистерията съдържа повече битови сцени и житейски истини, без да премахва религиозните мотиви. Основен сюжетен източник в този жанр отново е Библията, но библейският сюжет се отклонява към по-земното, познато от ежедневието. Интересът към мистерията е свързан не толкова с религиозния елемент, колкото с образната система, привнесена от градската действителност и предизвикваща бурен смях войници, кръчмари, занаятчии и калфи, крадци и адвокати. Мистерията весели тълпата и все по-малко се свързва с религията. Наред с познатия вече от полулитургичната драма образ на дявола застава нов комичен образ смешникът. Множество мистерии са забранени от Църквата поради апокрифните елементи в тях и поради подкопаване устоите на църковната доктрина.