ТЕАТЪРЪТ И ДРАМАТА

Театърът, актьорите и представлението * Трагедията * Мимът * Средната атическа комедия * Новата атическа комедия * Менандър

В театъра, особено в античния театър, се усеща най-добре как литературата се заражда от обществения живот. Тук тя е акт на общуване, нещо много по-обемно от драматическия текст. Това обяснява защо в епохата на атическата класика, когато литературата е направо форма на обществения живот, драмата е най-представителният литературен род. Разбира се, не драмата сама по себе си, а драмата театър. Тогава никому не идва на ум да дели текста от зрелището. Успехът на някои представления става причина написаното да се търси, да се продава в книжарница. Но едва в четвьрти век пр. н. е., когато трагедията е в упадък, драматическият текст започва да се чувства като нещо отделно от представлението и става възможно авторът на Поетиката да съветва драматурзите да пишат така, все едно че произведенията им ще се четат¹⁴⁰.

Това разделение между драматическо произведение текст и театрална постановка е характерно за елинизма. Затова подчертаваме разликата между театър и драма в озаглавяването на тази част. В нашата епоха читателят не се нуждае от постановката, за да разбира драматическото произведение. Той може да го чете и като роман. От друга страна, в известен смисъл елинистическият театър е и нещо по-тясно от класическия. Той е зрелище. Понеже народният колектив често е маса, която търси забавление, в елинистическото зрелище се промъкват нови моменти -сензацията, обикновеното губивреме, удоволствието просто да зяпаш.

Редно е да търсим театъра и извън театралната сграда, на площада, по улиците, дето в живото общуване веднага се образуват амфитеатър и сцена. Иначе няма да разберем как възникват новите театрални жанрове. В епохата на елинизма съществуват всевъзможни изпълнители, пътуващи артисти, които обикалят света, за да припечелват. Те са цяла прослойка. Срещат се дресьори на змии и маймуни, на слонове, камили, лъвове и крокодили, имитатори на гласове на животни. Един александриец от втори век пр. н. е. се допитва до оракула в Дидима дали ще забогатее, ако се заеме дресура на бикове. Арабски музиканти отсядат в Атина, елински в Горен Египет. Прочут е жонгльорът Теодор, на уличния музикант Архелай издигат статуя в Милет, отличин е със статуя и певецът Клеон в Тива. Широко известен е пътуващият комик Матреас, който разсмива тълпата с остроумни въпроси, и Ксенофонт, който прави фокуси с огън. Клоунът Евдик пародира прочути артисти. Александрийци пътуват с воден орган¹⁴¹. Марионетен театър представя на площади и в частни домове сцени от Омировия епос, също и цели трагедии¹⁴².

¹⁴⁰ Arist. Poet. 14 (1453 b 3-6), 6 (1450 b 18-19).

¹⁴¹ Много ценни сведения за този тип площадни представления у Schneider II, 181 и сл.

¹⁴² Съществува сведение за куклено представление на трагедията Навплий от Ликофрон. Вж.
Kranz, 481.

1