Никола Вапцаров

Театър и публика

В отношенията на публиката към нашия театър има редица противоречия.

Театралните дейци я обвиняват в незаинтересованост и жажда към мимолетни

зрелища, а тя си отмъщава, от своя страна, като оставя столовете на театралните

зали празни.

Всъщност причините на тази "пасивна съпротива" към официалния театър не са

случайни, нито плитки. Времето на "Геновева" е отдавна минало. Обществените

конфликти и икономическите размествания на пластовете, които засегнаха една

грамадна маса, създадоха ново отношение към дра-матическото творчество и

театъра.

Драмата на един Бранд, който се мъчи да излезе от собствената си кожа, не е

вече никаква драма и не интересува никого, защото днес болшинството търси

развръзката на една по-голяма трагедия, която се казва хляб.

По-голямата част от хората имат едно ежедневие, една съдба и те искат да видят

на сцената своя живот, изобразен такъв, какъвто е - тежък, душен, мъчителен.

Драматическият автор и сцената трябва да дадат развръзката. Те трябва да

доловят надеждите на мнозинството, да разграничат, което има лично и обществено

значение, и да дадат на хората не индивидуалистични миражи, а една реална вяра.

А то е все едно да обърнеш потенциалната енергия в кинетическа.

Ако се отворят по-широко вратите на театъра за социални пиеси, автоматически се

поставя на разрешение и въпросът за българската социална драма.

Благочестивата критика досега само повдига рамене и обвива липсата в

младенческите пелени на нашето изкуство. И донякъде е права. Но само донякъде.

Защото всяка пиеса разгъва действието си, оформя типовете си и диалога само на

сцената. Да се учи драмата така - книжно - значи да се създава книжна драма, с

герои, които декламират идеите си на сцената без каквато и да е здрава връзка с

действителността, без действие и без топлота.

Разбира се, всичко това би било само едно донкихотско пожелание без пълна

свобода на творчеството.

И друго: театърът трябва да бъде достъпен за писателя, да бъде една постоянна

нужда, а не лукс. Така ще се създадат социални и битови пиеси. Битови пиеси с

герои не етнографски манекени, а с живи хора, които ще отразяват новата

физиономия на селото след войната.