Йордан Йовков

Те победиха - Хермина

Докато минавахме през селото, конете бързо препускаха, каруцата дрънчеше

и аз, седнал на един чувал със сено, подскачах и се полюлявах ту на

една, ту на друга страна. Но вън от селото конете като че отведнъж

отмаляха и тръгнаха полека. Лъхна ни студен вятър, полето беше

замъглено. Вляво, доста надалеч и усамотено, се виждаше някаква ограда и

в нея нещо като паметник от освободителната война, каквито има много из

Добруджа.

Погледнах коларя: той току подръпваше юздите, викаше и размахваше

камшика над конете, но нито ги удряше, нито пък му се щеше, както се

виждаше, да вървят по-бързо. Пътят наистина беше поразкалян, но конете

бяха доста якички и ако ги удареше, биха тръгнали по-живо. Но той само

викаше и крадешката изпод око поглеждаше към мене. Като забеляза, че го

гледам, като разбра навярно и какво мисля, той се извърна и като правеше

лицето си колкото се може по-загрижено, каза:

- Слаб добитъка, ваша милост! Нямаш с що да го назобиш ки! Ичумик, овес

- сичко прибраха за войската. Хайде, Арап, хайде! Дий!... А

комендантина... хм... комендантина... Ти, кай, се преструваш. Какво ще

се преструвам, казвам си правата: мръкне ли, не виждам, ако щеш, бръкни

с пръст в очите ми, не виждам. Кокоша слепота имам.

- Добре де - рекох. - Нали ти казах, няма да закъснеем.

- А в друго село ще ходим ли?

-В друго село няма да ходим. Как се казваш?

-Васил, Васил Ненов ме казват. Другаде няма да ходим, кайш. И рано ще се

върнем, а? Сполай ти, ваша милост.

Лицето му се разведри. Имаше черно, сипаничево лице и - нещо рядко между

селяните - оставил си беше брада, малка и рядка, тук-таме прошарена

вече. По очите се познаваше, че е добряк, но не знаеше с какъв човек има

работа, а, от друга страна, наплашен от ангария, правеше се по-отчаян,

за да му повярват, че наистина страда от кокоша слепота.

- Мене Васил ме казват, Васил Ненов. Хайде, Арап, дий! Ваша милост, тук

да караме полека, че като излезем баиря... а, може ли?

- Може, може. Полека карай. Бърза работа нямаме.

Лицето му светна още повече и той едвам сега се показа такъв, какъвто си

е.

- Васил ме казват - подзе весело той, - Васил Протестантина. Тъй ме

прекоросват. Какъв протестантин съм аз! Никакъв протестантин не съм,

християнин съм, като всички.Ама държа за правдината и всекиму думам

право в очите. Аз и на кмета, и на попа казвам. Дядо попе, казвам, ти

какво правиш - все пари, пари. Ами че ти трябва да ни наставяш, ти си ни

светилника. В евангелието, думам, как пише: "Не туряй свещта под

крината, а отгоре крината, че да свети!" Тъй им думам. А те -

протестантин...

Пред нас се показа каруца и докато мислехме, че е още далеч, изведнъж