ТАРТЮФ

(с малко преработка става за всяко едно заглавие )

През 17 век във Франция по времето на Людвик 14 се формира естетиката на класицизма.Тя намира отражение в всички жанрови форми на изкуството, което отразява строгата йерархична подреденост на обществения живот във Франция,изцяло подчинена на абсолютната кралска власт на Краля-Слънце.
Той определя посоката на развитие на обществения и духовния живот.Затова и художествените идеи за нравствения дълг,човешкия и обществен морал ,винаги отстоявани в името на краля и неговата абсолютна власт са водещи.Целта на всяко класицистично произведение е да доведе до такава развръзка ,при която добродетелта ще бъде наградена , а порокът наказан.В епохата на класицизма тази роля се изпълнява от краля, който знае, може и вижда всичко. С комедията си Тартюф Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота.Тези личности, които са съществували,съществуват и днес,-и срещу тях хората със здрав разум и воля.Хората които се възмущават от коварството, егоизма, лицемерието,които се ширят в древния бит ,но които заливат и съвременото общество.
Класическия еталон на безбожника лицемер-Тартюф-живее в човешкото съзнание, проявява се в нравственото поведение на хората.
Кой е Тартюф? Вмъкнал се коварно в семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина с лъжливото си благочестие и го повежда към пропастта на заслепението.Всеки жест на набожност, щедрост,смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечетлява лековерния Орегон. Привидно се отказва от всички земни благавръщаше назад всеки мой подарък. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.
Молиер говори за вярата от различни гледни точки истинскатa човешката вяра в Бога, в доброто и красивото; фалшивата вяра-измама, коварно подвеждаща по пътя на злото. И вярата в нещо, което би трябвало да съществува и да спаси човека вярата в добрия крал и във възможностите му да помага. Нищо освен справедливостта не може да помогне на този грешен свят.
Постигнал целта си, Тартюф разкрива изтинското си лице. Лицемерът съвсем не е смутен от това. Напротив, разобличен, той се готви да накаже благодетеля си и семейството му за това, че са прогледнали и спокойно се надсмива над Оргон, канейки се да се възползва от плодовете на своята измама, като присвои имотите му. Вечният лицемер има огромна социална мощ и е трудно победим. Контрастната полюсност на характера се скрива зад художествена маска и като че ли става задължително обществено поведение. Лицемерието, хищническата страст към присвояване нарушават стилните норми.
Маската за Тартюф е религията тя е база за манипулиране, за обсебване на човека, тя е оръжието му в битката.
Молиер създава своята комедия ,като изобличение на лицемерната набожност,установила