Тартюф-Зловеща формула на лицемерието

(ЛИС)

Рационалистичният дух на класистичната епоха прогласява надмощието на разума над чувствата,

на интелектуалното начало над емоциолноста.Комедията Тартюфнасочва към една страст,която

променя човешката природа,разтройва нейната хармония.Тази страст е двуличието,което подкопава

вярата в смисъла на човешкото общуване .Посланията на Молиер са насочени към изобилието на лицемерните хора ,които се ползват на християнството,за да се домогнат до лични облаги .В произведението на Молиер първо действие въвежда към същинската интрига:

лековерието поражда мехамизмите на двуличноста.Ние се запознаваме със семейството на Орегон,който е както и с госта на фамилията-Тартюф,което име представлява лицемерен набожник.Така го нарича Молиер при представянето на действащите лица в комедията.Той е представен като човек порочен и безкрополен,владеещ до съвършенство изкуството на двуличието,лъжата и симулирането на ревностно религиозно чувство.Способността му да се вживява намимутата в поредната си фалшива поза,да заблуждава и да манипулира попадналите в примката на предструвките му доверчиви почитатели се задейства безотказно винаги,когато се появи удобен случай да добие,чрез измама и за чужда сметка богатство власт и охолен живот.

Комедията на Молиер Тартюфводеща роля е лицемерието.Зловещата формулае тази интересна композиционна схема повеждаща към основната тема за заслепението и лицемерието като нравствен тандем,който фиксира вниманието у читателя.Тартюф и Орегон стават неразделна двойка според коментара на останалите действащи лица.Последователноста, с която двамата герои бронят своите страсти и позиции ,е шаржирана,преувеличена.Изкуството трябва да разголва истините,като ги прави въздействащи лица, да поражда оценки.Нагаждачеството,лакомията,лицемерието,слаболюбието и мошенничеството на Тартюф непрестанно се разпалва,няма момент, в който той да казва истината.Той е действена,енергична натура е тази черта на характера го превръща от обикновен паразит и натрапник в опасен човек,който застрашава материалното състояние и душевния покой на цялата фамилия.Авторът пресъздава с тънък психологически усет лицемерните дарове на мнимия набожник и натрапник.Пълната вяра на Орегон в неговата святост сякаш го закриля от съпротивата и желанието на другите членове на семейството да го изобличат.Колкото и опити да правят остсналата част на семейството на Орегон да разобличат лицемера той отрича всичко,тъй като е заслепен от благоротсвото и светостана Тартюф.Героят е смехотворен и нелеп дори и за прислужницата,която ръководи дискредитирането на двъуличника.Появата на Тартюф в трето действие дава нов ритъм на комедията.Множество ситуации,диалози,случки,споделяни терзания между членовете на семейството,разкриват както целта на Тартюф-да стане зет на Орегон и да наследи богатството,като се възползва от доверчивостта на благозетеля и преласти Елмира,така и тази на разумните в семейството да отворят очите на заслепения Орегон и да накажат измамника.

Голяма дързост е,признавам си веднага

човек сърцето си така да ви предлага, на вас разчитам днес на вашата доброта,а не на думите безсилни на страста.Във вас са мойта чест,надежда,състояние,във вас са мойта скръб и мойто

уповаване ,от вас очаквам аз един едничък жест-да бъда най-щастлив или безкрай злочест.

С тези думи Тартюф разкрива отношението и чувствата си към Елмира,която е и съпруга на Орегон.Това показва, че героят не само,че иска да вземе цялото богатство на семейството,но и съпругата на човека,който е винаги до него или по просто неговият защитник.

С помоща на съюзниците си Елмира сваля маската на лицемера.Съпругата на Орегон е умна,решителна действена жена.Освен,че притежава очарователна същност и външнст за разлика от