КОМЕДИЯТА ТАРТЮФ ОТ МОЛИЕР

/Анализ/

Главният герой на комедията е не само живо лице, характеризиращо един от основните недъзи на епохата, но и дълбоко социално явление, което съпровожда разцвета на абсолютизма във Франция.

Користното отношение на Тартюф към слабостта на вярващите, използването на религиозните заблуждения на госпожа Пернел и Оргон е разобличено от здравия разум на Дорина и Клеант, от чистото чувство на Валер и Мариана, от пламенната откровеност на Дамис, сина на Оргон, и от умната Елмира, жената на Оргон. Този образ на главния герой на комедията е ярък и правдив. В тогавашното общество Молиер е могъл да наблюдава достатъчно много оригинали прототипите на неговия герой. Този факт обяснява защо Молиер е съумял да долови същината на характерни явления и да ги изобличи в ярък и жизнено правдив образ, заострен в комедиен аспект. Името на героя е станало нарицателно за измамник.

Още в първия момент от експозицията, в разправата между госпожа Пернел и Оргоновото семейство, заедно с Дорина са разкрити характерните черти на героя. От думите на Дамис се разбира, че хитрият Тартюф, който е съумял да обае Оргон и майка му, се е настанил в Оргоновия дом и е станал критик неканен, властител и тиранин. В смелия си отгавар към госпожа Пернел Дорина го характеризира правилно:

За вас е той светец, но вярвяйте ми вие,

безбожен лицемер под маската се крие.

Хитър интригант, той най-напред е спечелил на своя страна старата Пернел и господаря на къщата Оргон. Успял е да охлади отношенията между съпрузите, настроил е Оргон срещу Клеант, а най-разпаления си противник Дамис, успява да отстрани от къщата, като го смразява с бащата, а в същото време непрекъснато говори за Бога и небето; той не пропуска случай да спомене и за бедните, за милосърдието си към тях.