Тартюф лицемерния набожник

Комедията Тартюф на Молиер е едно от най-забележителните произведения на класицизма. А актуалността на интерпретираните проблеми за лицемерието и наивността обяснява интереса към нея и в нашето съвремие.

Класицистичното изкуство е нормативно и се подчинява на строги правила и норми. В Тартюф можем да открием главните изисквания към драмата. Тартюф е признат за равен на трагедията, одата и сонета. Предмет на изобличение са заплашващи обществото пороци, които могат да бъдат победени единствено чрез силата на разума, като път към доброто и хармонията. Възхваляват се гражданските добродетели за сметка на крайната религиозност и с въздига като висша сила абсолютната кралска власт. Героите на комедията са образи типове въплъщаващи една основна идея. Водещи принципи при изграждането на драматическото действие са симетрията и контрастът, а композицията е изключително стройна. Единственото отклонение от нормите е свободното смесване на смешно и сериозно.

Според Молиер задачата на комедията е да поправя хората като ги забавлява. Ето защо хуморът и сатирата в Тартюф не са използвани само за да разсмиват зрителя, а за да изобличат пороци, заплашващи устоите на обществото и да възхвалят разума като единствен път към тържеството на добродетелта и доброто. Комедията Тартюф постига именно такова послание чрез изобличаването на лицемера измамник и поглеждането на заслепения в своята наивност и лековерие Оргон. Загубвайки разумността си, той става причина за тържеството на злото, подлостта и коварството в лицето на Тартюф и само връщането на разумното у него му помага да осъзнае заблудата си. Така Молиер