В О Д О Р А С Л И

Най-често срещаните водорасли в аквариума са тези във вид на налепи и нишки върху различните повърхности в аквариума-по листата на растенията, грунда и стъклата. Освен прикрепени те могат да се развиват и свободно във водата-явлението цъфтеж на водата всъщност е прекомерно развитие на зелени водорасли.

З Е Л Е Н И В О Д О Р А С Л И

Зелените водорасли са предимно сладководни , но се срещат и в моретата, в почвата , по скали , по кората на дърветата и др. Те са планктонни и бентосни и биват най-често едноклетъчни , колониални и многоклетъчни.

Клетките на Зелените водорасли имат обвивка , цитоплазма , едно или повече ядра и хлоропласти. Хлоропластите са лентовидни , звездовидни или зърнести. Съдържат хлорофил a, хлорофил-b , ксантофили и b-каротин. Резервните вещества са скорбяла и мастни капки.

Зелените водорасли се размножават по вегетативен , безполов и полов начин. Вегетативното размножаване при едноклетъчните е чрез делене , а при многоклетъчните-чрез накъсване на тялото. Безполовото размножаване е чрез спори, които най-често са подвижни, и по рядко неподвижни.

Половото размножаване е доста разнообразно и бива изогамия , хетерогамия , оогамия и конюгация (ангиогамия).

Типични представители на едноклетъчните подвижни форми са видовете от рода Х л а м и д о м о н а с. Те са разпространени в локвите , каналите и понякога по влажната почва.

Многоклетъчни представители са с п и р а л н и я т ж а б у н я к и х а р т а т а. Първият вид има нишковиден талус , в чиито клетки хлоропластите са лентовидни, спирално навити. Половото размножаване при спиралния жабуняк е к о н ю

г а ц и я.

Хартата достига 60 cm дължина. Талусът е прикрепен за субстрата посредством кореноподобни образувания-ризоиди, а надземната част е разчленена на възли и междувъзлия. От всеки възел излиат по няколко разклонения. Органите за полово