ТАЛЕВИЯТ ГЕРОЙ НА КРЪСТОПЪТЯТ НА ИСТОРИЯТА

Романът "Железният светилник" интерпретира събитията около освобождението на Македония от турско робство. Понятието история тук се употребява максимално широко. В неговата долна граница стои конкретното разбиране за конкретната съдба на Македония, а в по-високите му точки се разполага цялостната идея - за принципите управляващи съдбата на един народ ; начините, по които се космизира човешкото битие; за ценностите, които оправдават характера на осъзнатите човешки дейности. Талевата тетралогия е построена на принципа на нанизване на историята върху нишката на рода. Различните поколения Глаушеви представляват учустта на самия народ, различните обществено-исторически ситуации илюстрират движението на историческото време. Семейството е модел на народа, така както Глаушевият дом е модел на големия дом наречен България.

Талевата концепция за историята най-вече се изгражда върху образа на дома и пътя, имащи широки смислотворни функции. В "Железният светилник " пътят е предимно кръстопът, заложен като нескончаеме срещи между различности, при които хоризонтът на пътника постоянно се мести. Всяка ситуация на среща предполага нова чуждост, разкрива нови и нови възможности за избор. Така Талевият човек още в началото се представя като вечно незавършен, очакващ изпитания, които ще го разширят като кръгозор и ще го мотивират към провокация на чужди пространства. В този смисъл не само пътят, разбиран като външни срещи и събития, праща послания на пътника, но и пътникът праща послания на пътя.

Родовата хроникалност се оказва и историческа хроникалност. Представителите на рода са точката , която излъчва послания за историческото време, за неговите характеристики. Затова личното се оказва по някакъв начин винаги историческо, частният избор - символичен исторически жест. Движестото се историческо време се представя чрез непрекъснати нарушения на устоновените канони. Различни норми и условности на своето време нарушават Стоян и Султана, Лазар и Катерина, Рафе Клинче. Нарушител на вечното историческо статукво в крайна сметка е и самият народ, който