Тайните на успеха в парижкото общество

според творбите Дядо Горио и Бел Ами

Бог е дарил човека с ум, трудолюбие, упоритост, които да го водят по пътя към познание и усъвършенстване. Научил го е според собствените му възможности да се бори, да търси своето място в обществото. Показал му е как да се състезава с другите и да доведе до успешен край започнатото. Но това, което е забравил е да посочи границите, които не бива да престъпва. Така в стремежа си да успее човек е готов на всичко. А това е познато не само на съвременния човек, но и този, живял преди векове.

Романите Дядо Горио и Бел Ами разкриват френаското буржоазно общество през 19в. и живота на двама млади мъже, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Йожен дьо Растиняк и Жожр Дюроа са двама герои, които не остават скрити от нас тайните за успеха за издигане в обществената йерархия. Но двамата колкото и да си приличат, толкова и се различават. Това, което ги обединява е стремежът им да се откъснат от унизителната беднотия и да постигнат победи в богатите аристократични кръгове. Разликата е в средства, чрез които го правят.

Йожен дьо Растиняк и Жожр Дюроа са млади и красиви, надарени с бърз ум и хладнокръвие. Те произлизат от бедни провинциални семейства. Отиват в Париж, за да подобрят живота си. В началото Жорж Дюроа е безличен чиновник, провинциалист, бивш подофицер от френската армия в Алжир. В края на романа, той е парвеню, нагъл хитрец, изкачил се безпрепятствено по стълбата на социалната йерархия. Той няма нужда от учител, който да го насочва в своите действия и да му разкрива тънкосттите на издигане в обществото. Това, което му трябват са контакти с високопоставени хора и най-вече с техните съпруги. Дюроа знае за своето въздействие върху жените и умело използва техните чувства, за да се домогне до заветната цел.

Студентът Растиняк попада в Париж чист като лилия, но в края на романа никоя от тайните на успеха не са му чужди. Той носи в себе си много добродетели един, от които е съхранението на семейните ценности, които споделя с дядо Горио. Но на своята добра старана от мирогледа си, той противопоставя низкия стремеж към удовоствия и пари. Заразен от тази страст за издигане в стълбицата на обществената йерархия, той потъпква своите добродетели и се отдава на безскрупулното преследване на целите си. Така в края на романа Дядо горио той се превръща човек близък по характер до Мопасановия Дюроа.

Двата образа са част от обществото, в което истинските ценности са подменени и пътят към възход е всъщност път на нравствено падение и низост. Отбраното общество се оказва общество на хора, добре скрити зад своите маски и играещи различни роли, наложени от приоритетните им интереси.