Тадеуш Ружевич e автор на множество поетични книги и сборници с разкази, на известните пиеси като "Картотека", "Примка", "Групата на Лаокоон" и др.

Литературната критика в неговата страна понякога му отрежда мястото на един от няколкото призвани да се окичат с лаврите на Нобелов лауреат. Още през 70-те години на миналия век той е спряган като кандидат на Полша за Нобел, но не го получава.

Всъщност самият Ружевич получава признание дори от страна на самите полски нобелисти. Още през 1947 г. "гръмовержецът" Чеслав Милош, още преди да напусне Полша, му посвещава свое стихотворение, в което отбелязва "появата му в райската градина на земята". По-късно, покойният вече доайен на полската поезия, ще наблегне на факта, че със своята оригиналност Тадеуш Ружевич е допринесъл за оригиналността на съвременната полска поезия. Дори в наше време Вислава Шимборска едва ли може да бъде заподозряна в неискреност, когато заявява, че не може да си представи "повоенната полска поезия без стихотворенията на Тадеуш Ружевич.
Признанието си е признание, но остава безспорният факт, че по едно или друго стечение на обстоятелствата "третият голям" в съвременната полска литература е ощетен съвсем неоснователно, като не му е присъдена световната награда. Така той си остава Нобелистът в сянка, за когото се пишат и говорят най-прекрасни неща, но липсва реалното признание.

Тадеуш Ружевич изминава в своя живот доста дълъг и интересен творчески път. Роден е в семейството на провинциални чиновници в градчето Радомско. И като всички представители на предвоенното поколение извървява сложния друм на неговата "историческа обремененост". След завършване на гимназия учи в Педагогически лицей. Участва в антифашистката съпротива на страната на Армия крайова, като списва нелегалното списание "Чин збройни". Заедно с по-големия си брат Януш Ружевич издава първата си поетична книга "Горско ехо" (1944). По-късно Януш е убит от Гестапо, което остава в паметта на по-малкия Ружевич като огромна травма. Но запазва за своя брат не само романтичния спомен, но и амбицията да продължи своя път в поезията и литературата. Има друг, по-малък от него брат, който пък избира призванието на киното и днес е измежду най-добрите полски филмови режисьори.
Непосредствено след войната Ружевич започва да следва история на изкуството в Ягелонския университет в Краков, но учи само две години, след което през 1947 г. се преселва в силезийското миньорско градче Гливице, където живее до 1968 г. Избрал е съвсем съзнателно "тихата