Произведе-ние

Основна идея

избор

Жената

Домът

Пътят

Смъртта

Цитати

Майце си

Историческата раздяла майка син. Синът избира да напусне дома и да тръгне по пътя. Конфликтът межда родовия свят и индивиду- ализиращия се човек

Майката плачеща, кълняща. Образът и е очертан чрез отношението на лирическия герой към него. Мотивът майка - земя

Майката емблематизира дома, родното, цялата патриархална култура, с нейната извечност и святост. Индивидът е раздвоен между дома и пътя. Прегръдката алюзия за завръщането на блудния син, за прошка, единение на дома, помирение. В началото героят е озлобен, във финала копнее за завръщане в дома, но без злоба. Азът тръгва от дома, но се завръща в гроба, в майката земя.

Пътят се обвързва със сина, носител на новите идеи за националното развитие. Лирическият човек е обвързан с пътя. Синонимизирането на сина с растение придава на пътя значение на житейска инициация. Това пространствена неопределеност, разколебава автономността на дома и пътя, ситуираността на аза в/извън дома.

Аз-ът предвижда едно бъдещо завръщане и преодоляване на омраза на, което се символизира от майката, но в перспективата на смъртта.

ти ли си мале жално пела; три годин клела; мойта младост зелена ... съхне и вехне ... слана попари; те не знаят, че аз вече тлея; люто язвена; мили другари; приятел нямам; да му разкрия що в душа тая; освен тебе никого нямам... ти си за мене любов; не се надявам тебе да любя; щастие, слава да видим двама; сила усещах, що не желаях; но за вси желби приготви яма; без злоба; нека изгния в гроба

До моето първо либе

Интимното страдание се възприема като колективно. Срещу любовните формули, гласовете на бита, застават образи от юнашкия епос и фолклорната балада

Образът на жената либе се асоциира като част от митологията на борбата. Нов идеал за жена освободена от традиционните връзки, готова за велик революционен подвиг. Първото либе на героя смъртта.

Образът на любовта като част от бита, е представен като лудост, отрова, робство, лудост, която отчуждава от света, закрива обществените хоризонти.

Избора на нов път, преоценка на интимните чувства.

Елиминира се окончателно образът на либето, за да се роди нов копнежен образ този на смъртта. Чрез гласа, който пее за любов и себеотдаване, за сватба със смъртта, се постига новият език на Възраждането.

Любовта полуди; поглед мил; песен любовна; забрави; намразил ... в тез гърди веч любов не грее ..; не помня.. не ровя; с крака погазил ... га плачех ... чувства си в калта увирах; роб бях тогаз ... вериги влачех; безумен аз света презирах; сърце в злоба обвито; глас чуден; ... там де скръб дълбока владее ... там тегли сърцето ранено, там де е все с кърви облено; думи отровни; за тоз глас ми копней душата; пее гората; ... стене гора и шума ... ечат бури; чуйш ли ... чуй...; запей или млъкни; любов немее; земя гърми и тътне; предсмъртни песни надгробни; смъртта й там; кой глас ще ми викне запее; пък тогаз и сам ще запея, що любя и за що милея

Към брата си

Светът трябва да бъде освободен от мъртвешкия сън и коварството. Лирическият герой е самотен, търси съпричастие.

Братът е символ на дома, на патриархалния свят непрогледнал за историческото битие на народа

Светът е определен катомъртъв свят коварен. Мъртъв, защото е застинал в една отчайваща историческа нестабилност. Мъртвешкият свят е свят на заспалото мърт-вешки сън време

Мъртъв свят, коварен; тежко брате се живее

Елегия

Робството е станало навик. Свободата не е просто отнета, тя не се познава като начин на живот, като поведение. Търпението е свързано със спасението на душата

бедният роб търпи...; кой те в таз робска люлка люлее...; не чуй се от тях глас за свобода; сган избрана; в сюртуци, в реси и слепци с очи; народът н ний; Пасивният броител на време без срам, без укор е заличил националните ценности.

Борба

Лирическият герой познава самотата. Дълбока несподеленост на стремежите и настоятелност на желанията

Нова психологическа картина на безнадеждността. Няма никаква надежда да бъде събуден заспалият мъртвешки сън робски свят.

нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди; Бой се от бога, почитай царя!, Свещена глупост!; Ще викнем ние: Хляб или свинец!;

Гергьовден

Пародийно изображение на почитания християнски празник; Чрез тази пародия, Ботев се опитва да пробуди заспалите чувства на националната чест и достойнство, да разруши зидовете на робската психика и да прокара идеята за бунт и свобода.

Ботев насочва критиката си към пасивността и незаинтересоваността. Обрича този тип на съществуване на гниене, разпадане, един отспектите на мъртвостта в творчеството му.

бездушен, глуп изгнил покойник...; от овце стадо; пиени хвалят ... бога и царя; божи разбойник; царят е безгрижен, глупав ... овчар; министрите верни ... умни псета ... без портфейли, но и без заплата...

Делба

Открива основни черти на героичния тип поведение; споделят се лишенията, страданията; Наличие на цел, подвиг

Пътят не е безропотно понасяне на съдбата, а изпълняване на думата заветна

Героят е винаги близо до смъртта. Тя е начин да се тълкува участта на обикновените хора, да се говори от името на идеала, отвъдност на ежедневния бит

присмех глупешки ...; ...да изпълним дума заветна - / на смърт братко, на смърт да вървим;

На прощаване

Способността на героя да бъде светогледен и нравствен ориентир. Един свят може да съществува, едва когато в него са изградени ясни смислови ориентири, когато има завети, които да бъдат сбъдвани.

Майката е променена завинаги от социален образ в майка юнашка. Призована е да съхрани спомена за подвига и да го превърне в завет. Заветите, изречени пред смъртта обединяват майката и либето.

Споменът за дома е мотивация за избора; носталгия по родината; връзката с майката и дома е сърцето; домът се е превърнал в пространство на робството, на злото; домът, майката, синът са неразделно споени по пътя към ново битие.

Единственият път към свободата преминава през урагана на революционната буря; културният герой е избрал жертвения път, пътят на борбата за свободата на общността; обект на текста е страшният но славен път на завръщането в родината; пътят през борбата предвижда юнашка смърт или светла победа; пътят е осмислен чрез алтернативите на борбата; пътят е устремен към връщането на идиличната красота на дома; увенчаването, целувката, прегръдката стават символи на приобщаването, съграждането на нов дом

Придава се нов смисъл на смъртта философско героичен, а не битово-профанен. Майката трябва да приеме смъртта като естествен факт и свещен завет. Героят е направил своя избор, заявена е готовността за саможертва.

не плачи; кълни... таз турска черна прокуда

станах азе хайдутин ... бунтовник; тебе крета оставих; да ходим, да се скитаме; тежка чужбина

Тиха бяла Дунава; първо мляко; черни чернеят; либе хубаво;

на глас тичам народен / срещу врага безверни;

Там аз за мило, за драго / за теб, за баща, за брат / за него ще се заловя; пътят е страшен, но славен;

че клетник не трая пред турци глава да скланя; да помнят мене да търсят; моята песен ... какви съм думи издумал пред смъртта и пред дружина; като брата си да станат ... силно да любят и да мразят ...; не плачи, нито пък слушай

дружина тръгва отива; може млад да загина; но стига ми тая награда, да каже нявга народа умря ... за правда и за свобода

Хайдути

Творба за легендарното предаване на последния завет. Разкъсването на отеснелия родов кръг и поемането към света. Героичният тип поведение е въплътен във фигурата на бащата, има много по-силни и въздействащи аргументи.

Майката е основен събеседник. Нейният образ придава нетради ционен смисъл на песента за Чавдар, това не е хайдушка песен. Майката е призована не само да сподели избора, но и отговорностите по него.

Героят напуска отеснелия родов кръг, за да поеме към Балкана; Опозицията тук там при татка в Стара планина

Да поемеш към хайдушкото сборище означава да се посветиш на страшния път на честта и славата. Славата, разбирана не просто като известност, прочутост, а като действена добродетел, изпълняваща ролята на ориентир в света на заспалите и примирените.

ядна майка; вуйка изедник; гората хранилница, висините на Балкана, мен 0дядо додея любовни песни да слушам; сам за тегло да пея ... за свойте кахъри, черни ядове; по чужди врати ... на чужди хляб ... на чуждо село... при тоз сюрмашки изедник; че съм се овълчил ... ще гния в тъмница ... на Карабаир на кола; Що си ме майко продала; при татка в Стара планина; ще идеш синко; на книга да се изучиш, майци си писма да пишеш

В механата

Принципна неспособност за действие, оставено единствено в патоса на големите, но празни думи. Темата за позора и славата

Мотивът за мъртвостта е кулминацията на отчуждението на извисената личност от света на робството и псевдоактивността

Песента се превръща в мълчание символ на духовната мъртвост.

... подъл чорбаджия ...; пеем буйни песни ... зъбим се ... крещим... немеем и се смеем

Странник

Цялото насилие и несправедливост са се стоварили върху странника, но утешенията бита сякаш никога няма да привършат

баби, стара майка, стари кости;

Битът е една от люлките, в които робът заспива и не може с векове да бъде събуден. Странникът търси утеха в бита, той е под игото на своите навици, на традицията, която стриктно е предписала житейското му поведение.

Странникът се е завърнал от път, но без да получи познание и духовно облагородяване; без да прозре националната истина;

Властва пасивност и безпомощност

... турци тейка ти убиха...; ... други взеха тази що си любил ...; род да въдиш; ех жена си ти ... тъй глупецат, тъй заляга и не знае човек ли е ил скот;

Моята молитва

Българското е трагично раздвоено, формите на робството стават обект на сатира, а новото идеологическото съзнание е извисено чрез романтична идеализация

Утвърждава се нов бог бог на разума. Новата вяра се свързва и актуализира чрез жертвата на Месията. Смъртта е възвишена, защото е с цел да изкупи греховете на цял народ за да прогледне той за новата вяра.

Епиграф Отче наш ... благословен Бог наш; О, мой Боже...; Не ти що си в небесата ...; ... що си в мене, Боже ...; ...мен в сърцето и душата; не ти комуто се кланят калугери и попове; който си направил от кал мъжът и жената; а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти...; учиш

Робът да търпи и да се моли; Боже на лъжците, на безчестните тирани ... на човешките душмани ...; идол на глупците; ... а ти боже на разумът; да си найда и аз гробът; не оставяй ... гласът ми да премине тихо като във пустиня

Хаджи Димитър

Героят е онази митологическа и универсална фигура, която стои в центъра на света, възстановява разрушеното, обозначава с жертвеното си тяло светите места на смисъла

Женското е раздвоено между пейте робини тез робски песни и летят и пеят. Самодивите са олицетворение на народната представа за красота и волност.

Пътят към безсмъртието. Юнакът се превръща в център на вселената. Той е връзката между земното и небесното, внушава се извисеност. Жертвеният подвиг се превръща в легенда

Ботев изобразява смъртта не като природен закон, а като воля за живот. Смъртта за свободата се осмисля като битие, като достойно съществуване и реализация.

жив е той, жив е; потънал в кърви лежи и пъшка ... с дълбока на гърди рана; във младост и сила мъжка; сабя на две строшена; захвърлил пушка; очи тъмнеят, глава се люшка; жетварка пее нейде в полето; жетварка пее ... и кръвта още по-силно тече ...; уста проклина цяла вселена; ... жътва е сега, пейте робини ... в таз робска земя; ще да загине и тоя юнак ... но млъкни сърце; Тоз, който падне бой за свобода, той не умира; певци песни ...; изгрее ... повее ... пее; пее хайдушка песен; бели ... чудни; песни поемат раната върже

Обесването на Васил Левски

Проблемът на творбата е дълбоката незеинтересова-ност на света. Шансовете на надеждата сред жестоките гласове на смъртта. Ключов мотив надгробния плач. Център на всемирната скръб е бесилото на героя. Спасението чрез Жертвата е големият залог на творбата

Майката родина напуска историчес-ката анонимност - получава име България, национален статус. Образът на майката е издигнат да висотата на икона.

Осъществена е бленуваната среща със смъртта сливането н майката родина, освобождаването от тежката робска действителност. Създава се алюзия за Спасителя, чрез бесилото, което напомня разпятието.

о, майко моя, родино мила ...; твой един син; защо плачеш; зная ти плачеш майко; Плачи!; жените плачат, пищят децата; плач без надежда;